Танцова работилница и моноспектакъл от турнето “Битово просветление” в The Center и тематична вечеря в ресторанта на ул. “Дръзки” 9 ще популяризират африканската култура. Началото е в събота от 14:00.
Три събития е съчетала в един ден – събота, 25 март, популярната сред денс общността Мария Косса – танцьорка от София със смесена кръв, която е приела за своя мисия да популяризира културата на Африка у нас. Във Варна я кани друго момиче с африкански корен – Реджина Стойчева – Реджи, която организира гостуването на турнето на Мария Косса в морската столица. В социалните мрежи подсказката е @АфриКая / AfriKaia.
Началото е в 14:00 в The Center с Танцовата работилница, в която Мария Косса ще учи варненци на езика на африканските танци, като ги остави те самите да открият как стъпките на арфо танца са всъщност стъпки към усещането за щастие. Работилницата е подходяща както за хора с танцови умения, така и за ентусиасти без танцов опит. А Мария с удоволствие обяснява защо това е възможно при африканските танци.
На същото място от 19:00 е варненската премиера на авторския моноспектакъл на Мария Косса „Битово просветление“, с който Мария отива отвъд обичайните внушения на танца и търси в обикновеното ни всекидневие пътища към израстване, прозрение, нирвана или всемирна любов. Танц, слово, сценично движение и игра с асоциации, както и свеж хумор, пробиват представата ни за клиширани житейски ситуации в контекста на просветлението. Билетите са по 20 лв. и могат да се купят на място преди събитието.
Финалът на този цветен ден ще дойде в 20:00 с тематична афро вечеря в ресторанта на ул. “Дръзки” 9, подправена с приятни разговори за преживяното. Екзотично меню ще подготвят кулинарите от ИЩАХ, а звуковата среда ще е в ръцете на DJ Fall Monke, която е подбрала афро, реге и дъб хитове, за да почувстват всички атмосферата на бохемската сцена от Горещия континент. Кувертът от 35 лв. включва 3-степенно меню, за резервации тел. 0876 999 755
“Мария Косса има богат опит, а тъй като и моят произход е смесен, това ме вълнува – признава организаторът на събитието във Варна Реджина Стойчева-Реджи. – Много се радвам, че има хора като нея, които да разпространяват по свой начин и през своя поглед африканската култура у нас. Във Варна има общност от чуждестранни студенти – от Ангола и други африкански държави, и това предизвиква у варненците интерес да опознаят тази култура. Помагаме им за това и с танците, които преподавам, и с афро партитата, които организирам с цел популяризирането на съвременната африканска музика. Защото съвременната музика на горещия континент е много различна от традиционната, въпреки че се основава на същите богати ритми на традицията. Това прави африканската музика интересна за хората тук.”
В дните на подготовката си за варненското събитие Мария Косса сподели пред Нина Локмаджиева какви предизвикателства ще предложи на варненци:
Не идвам за първи път във Варна, много обичам срещите си с хората тук. В последните три години правя турнета из по-големите градове в страната и всеки път Реджи организира варненския ми гастрол с много настроение. Сега замисълът е да направя уъркшоп по африкански танци, да представя първия си моноспектакъл премиерно във Варна и цялата програма да приключи вкусно – с африканска кухня.
За какви хора е предназначена твоята танцова работилница?
Работя предимно с хора, които са на възраст между 25 и 45 години, дори и 50+. За мен африканският танц е много полезен инструмент, който може да изследва чувствителността и на индивида, и на групата. Той се свързва с природните елементи и с комуникацията – общуването между хората и общуването ни с нас самите. Интересно ми е да наблюдавам напоследък как африканският танц помага на хората да се центрират, да се заземят, да си върнат усещането за свобода, лекота и радост.
Танците на кои държави от Африка те вдъхновяват?
В Африка има 54 държави и във всяка от тях съществуват по много стилове, но африканският танц си има своите общи характеристики – връзката със земята, с природните елементи, с тялото. Като погледнем на първо четене традиционния африкански танц, виждаме как танцьорите извършват хаотични подскачащи движения. И действително това е един от най-свободните танци в цял свят. Да направим, например, съпоставка с индийския танц – в него всеки един пръст има конкретно място в пространството и всеки детайл е много прецизен и дълго репетиран. Докато в африканския танц е важно да овладеем една азбука, един речник, с който след това да импровизираме.
Кое цениш най-много в африканския танц?
Много ми харесва, че в този танц се разчита на собствения изказ – първо научаваме нещо, но след това е важно как го интерпретираме. И виждам, че това понякога се превръща в предизвикателство в моите класове.Обичам да наблюдавам кой как се движи, защото по начина, по който се движи, може да се научи много за психологията на този човек. Всъщност ние сме приучени твърде много да имитираме и в момента, в който ни са даде свобода да кажем това, което наистина искаме да кажем, в началото се получава объркване. Защото като че ли рядко в живота ни се случва хората, средата, да искат от нас да сме себе си. Често от нас се иска да сме някой друг, да играем различни роли. И африканският танц е инструмент да се доближим до истинската си същност и да се заявяваме такива, каквито сме наистина.
Затова за африканския танц в моите уъркшопи няма възраст, той е отворен за всяка възраст и дори за хора, които нямат опит в танците. Това е много интуитивно танцуване, и аз бих приветствала всеки, който има интерес, да се доближи повече до себе си, като се включи в уъркшопа.
Необходимо ли е нещо специално в подготовката за участие в уъркшопа?
Добре е участниците да дойдат с положителна нагласа, с удобно облекло – свободни дрехи, за да бъде движението им по-леко и автентично. Аз танцувам боса, но това не е правило, но усещането, когато сме боси, е много по-различно, защото се свързваме с пода, със земята по много по-различен начин.
Къде се научи да танцуваш самата ти, всъщност била ли си в Африка?
Баща ми е от Мозамбик, но все още не съм била там, на крачка се разминах миналата година с танцьори от там, които смятаха да дойдат в България, но вярвам, че в края на тази година те ще успеят да дойдат в София, а защо не и във Варна. Гледала съм видеа, но искам да се уча от самите танцьори. През 2019 г. бях на танцово обучение в Сенегал, тогава направих първите си стъпки в традиционният сенегалски танц сабар. Но това, което умея най-добре, са танците от Западна Африка – традиционни танци от Мали и модерни от Нигерия и Гана. Включвам понякога и движения от танците на Уганда, защото първите ми учители бяха от Уганда.
Какви задачи си подготвила за участниците?
Ще давам забавни движенчески задачи, за да се свържем с тялото си по-добре. Старая се и себе си да изненадвам – понякога 24 часа преди уъркшопа все още не знам със сигурност какво ще правя, много разчитам на вдъхновението и на групата. Имам подготвени материали, но внимавам за това, какво ще усетя в групата, затова на различните места работя по различен начин.
Можеш ли да играеш ръченица?
Мога, да! Обичам много българските народни хора, любимото ми е Еленино.
Ще изпълниш за първи път във Варна своя авторски спектакъл “Битово просветление”, какво е неговото послание, защо просветлението е битово и има ли африканска връзка?
Моят моноспектакъл “Битово просветление” не е свързан пряко с Африка, единственото африканско нещо на сцената ще съм аз. Ще има, разбира се, танцови елементи, речникът на танца в спектакъла е вдъхновен от африканските танци, но важното е, че правя свой прочит на темата за просветлението – за постигането на едно просветлено разбиране за света и за живота. Защо Битово? Защото изследвам дали можем да постигнем по-високи нива в бита си. Обичайно, като кажем просветление, ние го свързваме с религия, с това да отидем в манастир, в пещера и да се отдадем на духовни практики. И когато ги практикуваме, ние винаги сме отделени, изолирани от нашия бит – отиваме, практикуваме, а след това се връщаме в живота си. А това е най-големият урок – как да практикуваме просветлението в бита си. Затова е битово. Можем ли в ежедневието си ние да работим за това да израстваме като хора с тези повтарящи се скучни понякога действия – готвене, чистене, работа – всеки ден. Дали това пък не е истинското изпитание? Като че ли по-лесно е да сме възвишени духовно, когато сме изолирани от обществото. Малко философски подхождам, но и с чувство за хумор, дано се смеете на моите шеги. За усещането на това просветляване много ми помага музиката на Юли Стоичков, който скоро започна да пише за театрални пърформанси и прие да направи музиката и за моя моноспектакъл.
Африканската култура има и своето вкусно лице – кухнята, с която ще ни срещнете вечерта. Какво да очакваме, ще се хареса ли на българския вкус?
Вечерята е вдъхновена от кухнята на Мозамбик и Нигерия, ние с Реджи ще сме гости на тази вечеря и също като всички други очакваме да бъдем изненадани от това, което ще вкусим. Още повече, че всичко ще се случва ва фона на пусканата от добре разпознаваемата на сцената във Варна DJ Fall Monke. Надявам се да опитаме един чуден десерт с банани и картофи – Боло Полана – интересно изглежда на снимки и обещава да е вкусен, той е особено типичен е за Мозамбик.
Още за събитията от турнето на Мария Косса на 25 март: https://www.facebook.com/events/566547565235258/
Нина Локмаджиева
Снимки личен архив
