Забележителната ретроспективна изложба (декември 2022 – февруари 2023) на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев в Градската художествена галерия на Варна през погледа на куратора на проекта изкуствоведа Румен Серафимов
През 1971 г. Димитър Трайчев завършва Националната художествена гимназия в София и иска да продължи образованието си в Прага, където ще следва неговата любима Мария Зафиркова. Още в гимназията те разбират, че са един за друг, и този житейски и творчески тандем продължава до днес. Но съдбата решава друго и Трайчев се озовава в специалност „Пространствен дизайн“ на Строгановското висше художествено-промишлено училище в Москва. През 1977 г. той е вече във варненската артистична общност, която по това време е особено силна и модерно мислеща. Заедно с Мария те устройват ателието си първоначално сред така наречените „Гаражисти“, а две години по-късно в легендарната художническа колония в някогашната фабрика „Вулкан“. Творците от нея, сред които са Ванко Урумов, Стоимен Стоилов, Милко Божков, Георги Лечев и много други, внасят в българското изкуство нова пластическа култура, различна от нормите на социалистическия реализъм, наложен от тогавашната тоталитарна система.
Творчеството му като графичен дизайнер, което започва още тогава, е огромно и неизбродно – стотици плакати в сферата на театъра, операта, музиката, джаза, оформления на книги и каталози, дизайн на TV предавания, сайтове, електронни издания, интериорни и сценични пространства, на изложби, фестивали и биеналета. Той е автор на графичните концепции на престижните фестивали „Варненско лято“, „Мартенски музикални седмици“, „Август в изкуството“, „Европейски музикален фестивал“ и др. Оригиналността на визуалните идеи, ясната знаковост и яркото образно внушение, високата шрифтова култура и безупречният вкус много бързо превръщат Трайчев във водеща фигура и изключителен авторитет в тази сфера и то на национално равнище. През 1991 г. той създава Сталкер график дизайн студио, което се превръща в уважаван и търсен естетически „законодател“, в образователен център за млади и талантливи дизайнери, в инициатор на изложби и награди („Сталкер и приятели“, „Неохраняема зона“). Красноречиво признание за нивото му на графичен дизайнер е ангажирането му от лондонската фирма KRM да оформи обложките на 7 компакт диска от световни музиканти, сред които са Джордж Бенсън, Ал Джеро, Пърси Следж и др.
Ретроспективната изложба във Варненската галерия обаче се фокусира върху творчеството му като създател на живопис, графика, рисунка и концептуални инсталации. Представените работи безусловно опровергават често повтаряното от самия Трайчев твърдение, че той е преди всичко графичен дизайнер. Разбира се, чудесно структурираната видеопанорама представя най-значимото от цялото му творчество – много плакати и книги, живопис, рисунки, графики и инсталации, които не могат да бъдат събрани и изложени на живо.
Първите негови живописни картини са от 1977 г. – „Батак 1“, „Батак 2“, „Портрет на Мария“ – и те показват особена твърдост, категорична композиционна структура, ясни и грижливо подредени форми в картинното поле. Очевидно усвоените принципи от графичния дизайн се отразяват силно в тези първи творби. Само след една година, в диагонално разположената седнала фигура на Мария, Трайчев смекчава живописната форма и преодолява първоначалната плакатна твърдост и линеарност. Тази стилова промяна се установява и в работите му от началото на 1980-те години – в поредица портретни изображения на Мария, на режисьора Станчо Станчев, на самия него. В два свои автопортрета от 1981 и 1982 г. художникът използва дефокусирана фотография, при което границите на лицето са силно размити и разместени – ефект, който кара изкуствоведите да говорят за „Бейкъново“ влияние. А всъщност причината е фотографията, която Трайчев обича и често използва в своите по-късни концептуални творби.
От онези ранни години откривам неочаквани и чудесни работи. Например един прекрасен, чист и лаконичен натюрморт (от типа „Ванитас“) с конски череп и тромпет от 1982 г. или катастрофиралата и смачкана жълта кола от 1980 г., която 20 години по-късно ще се появи в една изключителна концептуална творба за „катастрофата“, съставена от живопис, фотография, рентгенова снимка, медицински документи и видеофилм.
В картината „Петък – пазарен ден“ от 1984 г. се появяват „реди мейд“ елементи като автомобилен номер, при това държавен, и преплетено на кръст въже, пробиващо платното. За онези времена това е доста смело, социално-критично и съвременно изразяване.
Във втората половина на 1980-те години Димитър Трайчев се занимава активно и с графика. Впечатляваща е поредицата от сериграфии в абстрактно-конструктивистичен стил с интензивни и звучни цветове – „Процес“ 1,2,3 от 1987 г. Тогава е създаден и известният цикъл голямоформатни сериграфии, наречен „Без свидетели“ (заглавие на филм от Никита Михалков), в който той композира и съпоставя вертикално и праволинейно геометризирани зони и структури в доминираща сиво-черна тоналност с жълти акценти. Те са внушителна алюзия за грамадни и могъщи сгради, враждебни на хуманната душевност, предизвикващи драматични социокултурни и екзистенциални интерпретации.
Тогава се появяват и изразителните му рисунки с темпера, акрил, туш и пастели – абстрактни, свободни, импулсивни („Паритет“ 1,2 от 1989 г.). В тях също се очертават триъгълни и правоъгълни линеарни форми, насищащи пространството с енергия, движение и интензивна хроматичност. Бях свидетел как през 1994 г., в една голяма изложба в Шафхаузен, Швейцария, бяха откупени три от четирите голямоформатни рисунки на Трайчев, направени върху нарочно измачкана хартия. Зрителите бяха привлечени и респектирани от професионалното равнище, естетическото качество и артистичната свобода в тях.
През 1990-те години в рисунките, живописните картини и графиките му често се появяват едро изписани думи – FIRE, EXTENSION, EXIT, NO EXIT, STELA, DRIVE, RECYKLE BIN и пр. – които силно концептуализират абстрактните изображения. През 1994 г. Трайчев рисува цветните си композиции върху три разгънати кашона и създава много сетивни като материя и пространствени като експониране съвременни творби. Две от тях са в колекцията на СГХГ – „Пътят на циана“ и „91 стъпки на прехода“.
След 2000 г. Димитър Трайчев прави по-мащабни концептуални инсталации, с които участва много успешно в изданията на фестивала за визуални изкуства „Август в изкуството“ – „20 години, 20 минути“ 2000 г., „Гаражна история“ 2004 г., „Dream“ 2006 г., „Given up“ (съвместно с Мария Зафиркова) 2008 г. В тях той комбинира живопис, фотография, видео, обекти, ready-made, дори звукови и музикални елементи. Въображението му е неудържимо. Той интерпретира художествено и концептуално дори личните си здравословни премеждия и страдания – катастрофи, падане при планински туризъм, счупване на части от тялото му и пр. Това е достойно за адмирации, крайно артистично, почти мазохистично, интелектуално-иронично отношение към собствената му телесност и уязвима човешка природа.
В последните години Димитър Трайчев създава и особени дигитални картини, предимно пейзажи, в които стилизира и синтезира природните форми до естетични цветни композиции, стигащи почти до абстрактност. Те не скриват искреното му удоволствие от играта с формите и цвета и от безкрайните възможности на дигиталните средства, където Трайчев е абсолютно в свои води.
Една от най-новите му творби е „Lorem Ipsum“, представена в художествения форум на Варненската галерия „Изкуството като противодействие“ през 2022 г. Представлява два големи дигитални принта, в които художникът използва мотива с молитвено събраните ръце от Дюрер, като ги облича в медицински ръкавици и после ги разтопява във вибрацията на електронните пиксели. Една изразителна концептуална работа за изместването и заместването на класическите образи и съдържания, които са преобразени и погълнати от могъщите дигитални технологии.
В цялото му богато творчество, във всички различни сфери на визуалното изразяване, които той практикува, се откроява един търсен и предпочитан от него принцип – яснотата. Той я въплътява в премислените и внимателно структурирани композиции, в пиетета си към центричност, която се открива дори и в абстрактните му творби, където важни форми и елементи са разположени вертикално или хоризонтално в центъра на изобразителното поле.
Представата за личността на Димитър Трайчев не би била пълна, ако не се спомене музиката, която е нещо специално и определящо в неговия живот. Трайчев е дълбок и страстен познавач на съвременната музика и особено на джаза. Той дори е инициатор на множество концерти, ментор е на джазформации като някогашната прекрасна група „Монтуно“. Ще разпознаем страстта към музиката в силното и темпераментно чувство, в ритмиката, изпълващи творбите му. Ще усетим богатия звук в колоритните му хармонии. Бих казал, че той е забележителен фюжън артист, който умее да смесва, да комбинира и да импровизира визуалните тонове в изкуството си. Към всичко това бих прибавили и стъписващата му културна ерудиция, сериозните му познания в историята на изкуството, на руския и европейския авангард както и в сферата на съвременното световно изкуство. Трайчев говори и пише текстове в завладяващ, силно експресивен маниер. Тези способности безусловно му помагат да разгърне разностранната си дарба по един съвременен, но пределно умен и висококултурен начин. Помагат му да интерпретира света интелигентно, оригинално, нестандартно, провокативно и мъдро. Ретроспективната му изложба във Варненската галерия е мащабна и великолепна рефлексия на неговите артистични и личностни достойнства.
Румен Серафимов
куратор на изложбата
репродукции Александър Николов
