Забележителната ретроспективна изложба (декември 2022 – февруари 2023) на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев в Градската художествена галерия на Варна през погледа на куратора на проекта изкуствоведа Румен Серафимов
След Националната художествена гимназия в София, където среща досегашния си житейски и творчески партньор и съпруг Димитър Трайчев, Мария Зафиркова успява да стигне до Прага, където през 1978 г. завършва специалност „Художествено стъкло“ във Висшето художествено-промишлено училище. Независимо че Прага тогава е в рамките на тоталитарната комунистическа система, от която през 1968 г. не успява да се отскубне в доблестната и трагична „Пражка пролет“, градът носи следите от великото си културно минало. Духът му на някогашен блестящ европейски център не е помръкнал напълно и може да предложи възможности на едно будно и талантливо съзнание да преодолее провинциалния си манталитет и самочувствие. Мария Зафиркова не пропуска щастливия шанс да култивира дарбата и светогледа си. От 1978 г., заедно с Димитър Трайчев тя става част от варненската артистична общност, която в онзи период има силна роля в новаторските художествени процеси у нас. Тя започва творческия си път в стимулиращата атмосфера на ателийния център „Вулкан“, в който работят едни от най-добрите и модерно мислещи художници като Ванко Урумов, Милко Божков, Георги Лечев, Александър Капричев и др.
Ранните й картини, представени в ретроспективната изложба, са фигуративни и показват свободен и овладян живописен маниер, лекота и прозрачност в изграждането на формата. Доста от тях изобразяват самата нея в пространството на новото й ателие във „Вулкан“ („Новото ателие“ 1979, „Преди 10 години“ 1979, „Лято“ 1981). Още тези работи откриват нейния впечатляващ талант на безупречен, блестящ рисувач. С него тя постига дълбок и изразителен характер на портретираните, вдъхва им душевен живот и автентичност („Песен“ 1983). Интересна е историята на един изключителен портрет на Людмила Живкова от 1981 г. При нейната смърт някой от варненските художници трябва да направи за много кратко време неин портрет, необходим за местен траурен ритуал. Зафиркова го създава буквално за няколко часа и това е най-качественият портрет на тази личност на фона на многото раболепни, лъскави и патетични нейни изображения. Вниманието е отдадено на лицето, фигурата е безплътна и разтопена, а една тънка червена линия, която Мария прави в последния момент пред слисаните погледи на партийните функционери, пресича тялото, дава звук и смисъл на картината. С това свое умение тя създава доста портретни образи – на Пенчо Славейков, на Майлс Дейвис, на джаз „диви“ като Ела Фицджералд, Сара Вон, Били Холидей, Нина Симон и др. Брилянтното й рисуване не е сухо и академично, а е изпълнено със свободен и чувствен жест, с виртуозна сигурност и прецизност.
През 1984 г. Зафиркова създава изключителна творба с много съвременно и новаторско внушение за онзи период. „Отражение в полунощ“ е голямоформатна картина, съставена от четири платна. Тя е в драматична синьо-черна тоналност, почти абстрактна, само силуетът на ръка е в центъра като зов на самота и отчаяние. Най-интересният, концептуално осмислен елемент, е липсващото платно в долната дясна част, което въздейства с „празнотата“ си и предизвиква сериозни екзистенциални размисли за тогавашната социокултурна ситуация, но и в по-универсален контекст.
От 1990-те години започва абстрактният период в изкуството на Мария Зафиркова – в живописта, рисунката и графиката. Появяват се големи серии от картини в обичания от нея, труден квадратен формат. В тях се изявява афинитетът й към черното, което доминира в картинната среда, но е озвучено от интензивни цветни петна. Понякога в абстракциите са вградени цифри или думи. В немалко от работите е създадена сетивна, релефна повърхност от колажирани текстилни или хартиени фрагменти („Колаж с джинси“ 1998). В една голяма и престижна изложба в Дордрехт, Нидерландия, през 1999 г. Мария се представи много впечатляващо с шест такива колажирани, черни картини, подредени като голяма съставна творба. Подобна съставност от множество абстрактни платна е често използван от нея начин на експониране, който се вижда и в ретроспективната изложба.
От 2000 г. нататък Зафиркова създава голямоформатни композиции от текстилни материи – от платове или черги. Те са абстрактно-геометрични, уравновесени, спокойни и силно сетивни с материалността си. През 2003 г. я поканих с три такива работи („Пейзаж“ 1,2,3) в експозицията ми, наречена „Живопис и материи“, в голямата изложба на СБХ „10×5×3“. Заедно със Свилен Блажев, Йордан Парушев, Даниела Ляхова и Атанас Хранов, Мария Зафиркова се радваше на силен интерес и висока естетическа оценка. Представянето й във фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“ е било винаги изключително качествено с мащабни концептуални творби и инсталации. Имаше живопис върху големи кръгообразни картонени плоскости, които са мобилни и променят конфигурацията си („Колело“ 2000). Имаше цветни отпечатъци, направени лично от нея с гумите на кола върху дълги 10-метрови ленти хартия („Първи стъпки“ 2004). Имаше инсталация с бели дантелени пердета и жълти думи върху тях („Second Hand – Secret Life“ 2009); инсталация от памучни обекти („The Black See Blue, 2010); инсталация от големи черни полиетиленови платна с оранжеви думи и черни очила, посветена на Стиви Уондър („Black Magic“ 2008) и още много. В тях е очевидно влечението и пристрастието й към материите и тяхната веществена сетивност, към концептуалното изразяване чрез обекти и думи, към нестандартния и съвременния визуален език, към яснотата, минимализма и чистотата на формата, към интелектуалния, но и дълбоко поетичен характер на темите и образите й. Към всичко това се прибавя безупречен вкус и безкомпромисна взискателност. Мария дълго и внимателно обмисля творбите си, но в изпълнението им е бърза, емоционална и напълно освободена. При съпруга й Димитър Трайчев сякаш е обратното – той е бурен темперамент, търсач на провокативни и радикални идеи, които му хрумват бързо, но в тяхното визуално превъплъщение той продължително влага рационалност, логика и систематичност.
Музиката, също както при Трайчев, е важен фактор в изкуството на Мария Зафиркова. Познанията и вкусът й в тази област са забележителни – тя има пристрастие към великия Майлс Дейвис, на когото посвещава свои творби – живописната картина „Син тромпет“ от 1984 г. и сериграфиите „Около полунощ“ от 1987 г. Склонността й към включване на черни живописни зони в картините си, към изграждане на тъмна, драматична визуална среда може би има подсъзнателни връзки и инспирации от дълбоката, енигматична, мистично-пространствена звучност на неговите фюжън композиции. Но тя боготвори и познава изцяло музиката на гениалния Стиви Уондър, чиято богата и страстна мелодика и ритмика прозвучават в ярките й цветни акценти, в сложните и експресивни импровизации на прекрасните й абстрактни рисунки (Цикъл ХХХ, 2003). И ако отново направя опит за съпоставка, Трайчев със своята визуална категоричност и експлозивност е по-близък до звуковата стихия на Уедър Рипорт, до покоряващия джаз-фънк на Джордж Дюк и Стенли Кларк. Музиката и джаза имат съществена роля в изкуството на двамата артисти, в отношението им към формата и цвета, към ритъма и композицията.
Ретроспективната изложба във Варненската галерия представи по-цялостен образ на Мария Зафиркова в богатия диапазон от визуални сфери, които тя практикува и владее като художник с огромни пластически способности и безмерна дарба, поставящи я сред най-доказаните съвременни български творци.
Румен Серафимов
куратор на изложбата
репродукции Александър Николов
