Днес е 05.02.2023

Спомен за Краси Чернев, който сега обитава своя небесен фар

15.01.2023

63 години от рождението на поета Красимир Чернев (15.01.1960 – 9.09.2022)

Да си спомним за Краси Чернев,който сега обитава своя небесен фар

Има редки моменти в самотния човешки живот, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднаж годишно. Краси притежаваше такава душа – уникално нежна, събрала в себе си топлината, искреността и почтеността на дълбокото човешко преживяване. В стиха си той събира всичко ценно, което е преживял, имал и е държал да има още – морето и любимото му място – брегът и фара, младостта, любовите и дори разочарованията и болките…

За неговата поезия Камелия Кондова ще напише в предговора на поетичната му книга „Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи”, Издателство „Фабер”, Велико Търново, 2020:

”Това прави добрата поезия – разлиства ти сърцето и го кара да расте емоционално с всяка следваща метафора. Не можеш да затвориш и да оставиш за… после”.

Вера Калева

И накрая, едно от незабравимите му стихотворения:

ПЪРВИ УРОК ПО САМОТА

Запленен от нямо безделие

пазачът на фара сънуваше често

непознати сънища и чужди любови…

Сутрин ръцете му пилееха нежност,

натрупана в самота…

От ръба на надеждите

душата му с благодарност целуваше изгрева

и земно щастлива

се къпеше в пурпур и малко оранж…

Той, пазачът си имаше минал живот,

за който разказваше кротко на вятъра.

Във него се смесваха бурно

много слънца и дъждове.

Като чайки кръжаха мечтите подпухнали –

неустоими и невъзможни –

и се разтваряха във простора –

бели, изгубени облаци в тъжно небе…

Във уюта на своите бръчки и белези

криеше приказки, не разказвани никому до сега.

Всяка нощ ги дописваше – преди да задреме –

с тирета и точки върху лъча светлина…

Четяха ги само уморените кораби

и по своему ги разказваха на света…

Те, корабите –

не обичат да чакат дълго на котва

и щастливо преминават

далече от всеки фар…

А пазачът на фара всеки ден

събираше по скалите

люспи от отминали щастия…

Други