Артистичният тандем се връща назад през годините, опитът за ретроспекция миксира ранни и нови творби във въздействащ ритъм.
Откриването е на 16 декември от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1. Изложбата ще бъде експонирана до 28 февруари 2023 г.
Знаковата за българските визуални изкуства варненска артистична двойка Мария Зафиркова и Димитър Трайчев открива внушителна изложба в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. Мария Зафиркова е високо уважаван художник, майстор в живописта и експериментатор с нетрадиционни съчетания на текстил и реди мейд елементи. Димитър Трайчев от години е със статута на легендарен артист в графичния дизайн и графиката, една от фигурите с мащабно въздействие върху поколения български дизайнери и художници, търсещи предизвикателството. Двамата са заедно в ателието и в живота от 70-те години на ХХ век, обединени от общи ценности в изкуството, подхранващи взаимно талантите си в творчески диалози на противоположности, в които има размах, дълбочини, смел артистичен жест и много джаз.
За тази изложба – опит за ретроспектива – ЗАФТРА (съчетание от фамилиите на двамата) са събрали от галерии и колекционери забележителни творби – от най-ранни платна, през запомнени фестивални участия до остро съвременни работи от последното десетилетие.
Обобщавайки мислите на двамата, Димитър Трайчев споделя пред Нина Локмаджиева идеята на изложбата:
“Цялата година за мен премина в кошмар, идеята за изложбата е отпреди миналата Коледа, подхвърлена уж небрежно от куратора – изкуствоведа Румен Серафимов, който ме накара да правя дълги планове, нехарактерни за тази възраст. Цяла година нищо не можах да свърша, само въртях телефони и правех опити да си подредя складовете и чекмеджетата – и виртуални, и физически.
Оказа се, че паметта за творчеството ни от 70-те и 80-те години е изтрита – защото през 1991 г., когато напускахме “Вулкан”, ние изоставихме декларативно там цялото си творчество до този момент. Заради това нямаме спомен за тези неща. И когато тръгнах да въртя телефоните, хората почнаха да ми пращат репродукции, заснети с телефон, и аз частица по частица започнах да възстановявам паметта за нашите работи – беше като терапия за възвръщане на паметта – така излизах от амнезията за онези години. Една такава работа е например “Понеделник сутрин” от 1979-80 г. – представлява средната част на един “Икарус” – сдвоен автобус от онова време. Той имаше и картинка близнак, но за съжаление не можахме да я открием. Мария намери свой автопортрет от 1979 г., който интерпретира периода 10 години преди това.
В една от залите сме разположили “Меки пейзажи” от 2010 на Мария и проекта й “Second hand” от изложбата на М-тел във Варна през 2008 – това са пердета, който сега си попаднаха на прозорците за пръв път. От 90-те години пък е една силова моя серия, собственост на СГХГ, в която съм изразил радостта и дистанцирането от дигиталното – това са едни кашони със странни заглавия. Например “Пътят на циана” е 1994 и всъщност е опаковката на монитора, на който за пръв път видях циан. Дотогава мониторите бяха ужасно примитивни, а това е свързано с типографията. Друга работа е “91 стъпки на прехода” – това е обожествяване – самите произведения стоят като тотеми – на един принтер на “Apple” който имаше 91 нива на сивото – Laserwriter 6300. 2700 долара струваше – чудовищни пари за онова време.
Най-новите ни работи са в Зала 4 – те са резюме на целия ни ХХІ век, докато основната част на изложбата коментира нашето творчество до началото на този век. Ние се изживяваме като художници на ХХ век. В новото време след 2000 г. се включихме с всякакви проекти, разгърнахме се – друг мащаб се появи с насищането след старта на дигиталната епоха. То е вид умора, но тъй като сме хора от ХХ век, чакаме да свърши постмодерното. Като “Дядо Йоцо гледа” – на не “Иде ли?”, а “Ще си отиде ли, ще си отиде ли?”. Преди 10 години казаха – край на постмодерна – той умира, умира. Обаче “всеобщата любов към арта” няма край, тя избуява все повече и повече и особено сега с AI – изкуствения интелект. Затова тази изложба за нас е като поздрава на римските гладиатори, отиващи на смърт: “Ave Caesar, morituri te salutant!”
Експозицията ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, куратор на изложбата.
Откриването на изложбата е от 18:00 часа на 16 декември на ул. “Л. Каравелов” 1.
Нина Локмаджиева
Снимки/репродукции: Александър Николов
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна
http://varnacityartgallery.com
МАРИЯ ЗАФИРКОВА
Родена в Батак 08.09.1951; 1970 Художествена гимназия, София. 1978 Висше художествено-промишлено училище, Прага; 1981 Член на СБХ, секция живопис; 1986-89 График дизайнер в списание Морски Свят; 1993-96 График дизайнер в списание Мойра; 1997-2016 Илюстратор в Сталкер Студио;
Индивидуални изложби
2021 MEZZO+ – Mесо+Варна; 2020 Second Skin – Варна, Pibooks; 2019 The Hielans – Варна, Галерия 8; 2018 Code 3-2-2 – Варна, Дом – музей Георги Велчев; 2016 Музикални сувенири – Варна, Галерия 8; 2014 5 х 5 – Варна, Галерия 8; 2013 NaturMezzo – Варна, Галерия 8; 2012 Голям, среден, малък – Варна, Галерия 8; 2011 Helvetika Again – Варна, Галерия Буларт; 2010 The New Saints 2 – Варна, Галерия 8;2008 The New Saints – библиотека Тампере, Финландия; 2006 The New Saints – Варна, Русе, Пловдив, Хасково
Колективни изложби
2022 Изкуството като противодействие – Варна; 2021 Академия Вулкан – Варна, галерия Графит; 2020 Изкуство зад маска – Варна; 2018 Дигитална Странджа, но не съвсем – Малко Търново; 2018 Дракони до дупка – Варна, София; 2017 Денят ня петела – Варна, галерия Графит; 2016 ZafTra – Добрич, Художествена галерия; 2015 Print.Bg – София, Национална Библиотека; 2014 The new Saints – Нишвил Джаз Фестивал; 2009 М-Тел. Награди за съвременно изкуство; 2008 Jazz Icons, постери – СГХГ; 2008 Диаметрични дименсии – Велико Търново; 2006 Важно съобщение – СГХГ; 2005 Wind Art Festival – Сеул, Република Корея;
2004 Multiplication – СГХГ; Варна, Градска галерия; 2004 Jazz Gallery – Будапеща, Унгария; 2003 Материя и дух – София, СБХ, Шипка 6; 2002-2016 Неохраняема зона; 2001 Solitary Pursuits – Elisabeth Foundation, NYC; 2000-2021 Годишни изложби в музей Георги Велчев – Варна; 2000-2014 Биенале Август в изкуството – Варна
ДИМИТЪР ТРАЙЧЕВ
1952 Роден на 12.03 в Шумен; 1971 завършва Художествена гимназия, София; 1976 завършва пространствен дизайн в Строгановското Висше Московско Художествено – Промишлено училище; 1991 Арт директор в Сталкер график дизайн студио; 1994 Основател на бюлетина за служебно ползване А3; 2002 Основател и куратор на проекта Неохраняема зона. 2020 Автор на сборника А3 и другите
Персонални проекти 2022 Първо чуй, после виж; 2022 Трайчев – плакат, Галерия Академия; 2021 Monocle – wet edition; 2020 А3 и другите, Монокъл; 2017 DИГИТАЛНА СТРАНDЖА но не съвсем; 2016 Digital передвижник 2; 2002-2016 Неохраняема зона; 2008-2016 Трапезария за обмен на знания; 2012 Digital передвижник, Titanic Band 100; 2009 Дишай; 2008 Пребродено; 2006 The New Saints; 2005-2014 My Jazz Icons; 2000/2002 Фестивален плакат от Варна; 1997 King Size; 1996 Употребени лица; 1993 Охлюв; 1991 Катаб; 1990 Цели и средства; 1987 Без свидетели.
Участия в групови проекти 2022 Art as Opposition; 2020 Изкуство зад маска; 2019 Нова Българска Типография II, Биенале на хумора и сатирата – Габрово; 2017 Persons, Heroes, Inspirators – Plakat Kombinat; 2015 Обичам този филм – Plakat Kombinat, Print.BG; 2014 Golden Bee – Moscow, Nisville Jazz festival, One design Week; 2013 Sofia Design Week, Нова Българска Типография; 1996-2019 Триенале на сценичния плакат; 2011 Cоntempo Art Weekend; 2000-2014 Биенале Август в изкуството; 2010 Cоntempo Lab; 2009 Награди за Съвременно изкуство М-Тел; 2008 Фестивал Аполония, Jazz Icons – СГХГ; 2007 Нов Ангеларий Москва; 2006 Важно съобщение – СГХГ; 2004 Multiplication, СГХГ, Jazz Gallery – Будапеща; 2003 10 години списание Art in Bulgaria – СГХГ; 2001 Solitary Pursuits, Elisabeth Found. – NYC
Кураторски проекти 2021 MECO+; 2018 Дракони до дупка, Станчеви – заедно за първи път; 2017 Денят на петела, Претоплена супа; 2016 Blueprints, Hände Hoch, Jazzsketch, Очевидци; 2002-2016 Неохраняема зона; 2008-2016 Трапезария за обмен на знания.
1996-2019 Член на селекционното жури на Триенале на сценичния плакат, София; 2014 Член на международното жури, раздел плакат на Биенале Карикатурум 7 – Сургут, Русия; 2016 Член на селекционното жури за туристическо лого на България;
Активен участник в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства. Автор на книгата А3 и другите. През миналия век е участвал в множество колективни изложби в Холандия, Германия, Финландия, Швейцария, Испания, Русия, Швеция, Норвегия и др.
Автор на графични концeпции, плакати, оформление на книги, логотипи, дизайн за TV и социални мрежи, интериори и сценични пространства.
Автор на графични концепции за международни фестивали. Варненско лято – Музикален 1987, 1990, 1996-2000, 2002, 2003-2004; 2005-2010; 2011-2016; 2017-2019; Джаз 1991 -2026; Театрален 1996, 2002 -2004, 2005 -2007 Фолклорен 2019; Майски хоров конкурс 2005; Европейски музикален 2005-2013; Мартенски музикални дни 2000-2021; Конкурс Панчо Владигеров 1995 – 2002; Пиеро – куклен театър за възрастни 2021-2023
