С Искра Сотирова, журналист, естет и посветен на орхидеите ценител на красотата, сме в Зона “Нира Арт” във Варна, където до 2 декември 2022 е експонирана нейната изложба „Пътят на орхидеята“. Пътят на орхидеята вероятно тръгва от дълбоки традиции, за които Искра ще ни разкаже сега.
Орхидеите са едни от най-древните растения, които съпътстват човешката цивилизация. Първата открита и описана орхидея – преди повече от 7000 години – факт, за който съобщиха израелски археолози – това е ванилията. Ванила и нейният аромат са служели за религиозни ритуали, да изпращат мъртвите в техния дълъг път, за успокоение и церемонии. Древна е традицията и в Изтока, където императорските семейства са имали изключителната привилегия да притежават орхидеи. И където древни мислители, художници и поети са били вдъхновявани от тези растения с техните невероятни форми и още по-невероятен аромат.
Моят път към орхидеята започна с това, че моят брат – орхидееният експерт Крум Сотиров ми носеше орхидеи, които да отглеждам и аз първоначално нямах никакъв интерес. Докато един ден не реших да прибера у дома едно цвете от офиса, защото не можех повече да гледам как стои без светлина, без никой да го полива. Така започва всичко обикновено – вземаш една орхидея, която да спасиш.
Значи пътят на орхидеята е пътят на грижата за красотата?
Има една мистична връзка между човека и орхидеята. Бяха ме попитали от Националната телевизия каква е тя? Ако можех да обясня тази връзка, тя нямаше да е мистична. Има хора, които ми казват, че нямат никакво отношение към растенията, но искат да им разкажа за орхидеите. Ако на теб орхидеята по някакъв начин не ти проговори, не установиш връзка с нея, недей започва да я отглеждаш.
В тази изложба влизаш с много фотографии. Кога и как ги направи? Това е голям труд.
Нито един от тези кадри нямаше да бъде възможен, ако не беше оранжерията „Орхидария“. Това е изключителен проект на брат ми, единствен на Балканите – до Виена няма такава оранжерия, където да се събират, съхраняват и отглеждат колекционерски видове орхидеи. Крум Сотиров е направил контакти с цял свят – Япония, Тайланд, Южна Америка, Европа, за да могат да се набавят растения, които са шедьоври и които най-високите ценители и колекционери могат да оценят. Аз се радвам, че вече и в България има такива хора и те имат от нашите орхидеи. Моите посещения в “Орхидария” винаги са били с апарат, винаги сме снимали. Някои от кадрите в изложбата са на мои растения от моята колекция. Те също са много интересни, защото са от Ботаническата градина на БАН в София. Тези видове са донесени от цар Фердинанд в България и фактически моите растения имат „царска“ кръв.
Това е много труд, усърдие, ентусиазъм. Избирала съм тези трийсетина кадъра от стотици кадри. Орхидеите са трудни за снимане, за фокусиране. Фотоапаратът трудно улавя цвета им. Освен това повечето орхидеи променят цвета си и той е различен, когато цъфнат, когато са в зрелостта си и съвсем различен, когато прецъфтяват. Както казах – има голяма мистерия около тях.
На кои много специални видове да обърнем внимание в твоята изложба?
Аз съм направила една малка антология на орхидеените видове. Подбрала съм снимките не само по естетични причини, по цветове и форми. Подбрала съм да има всички видове орхидеи – епифити, земни, японски, безлистни, миниатюри. Дори и няколко от най-масовите, защото уважавам всеки човек, който отглежда орхидея. Фаленопсисите имат своята красота и затова съм включила и едно такова растение с по-интересни нюанси.
Така че, освен естетическа, изложбата има и познавателна цел.
Още за изложбата: https://artvarna.net/Пътят на орхидеята – Искра Сотирова
Това е несъмнено. В своите усилия да ни образовате, да ни насочите към нови знания, вие с Крум Сотиров създадохте Първо орхидеено общество в България. Как се роди то, какво се случва около обществото и какъв е животът в това общество?
Животът продължава и това наистина е голяма новина след тези две трудни години, с тези COVID-рестрикции, със страха и всички загуби, които преживяхме. Преминахме през трудности и с Обществото. Ние го създадохме съвсем спонтанно по идея на Крум Сотиров – това е традиция, която в България досега не е съществувала. Събираме се, за да се изнасят лекции, да се разиграят томболи, да имаш една приятелска среда, в която да споделяш вълненията си около орхидеите. Успяхме да направим няколко търга с колекционерски орхидеи, няколко много успешни работилници по пресаждане, една от тях – за деца. Направихме първия в България уоркшоп с арттерапия срещу COVID-19 като самото занимание с орхидеите, пресаждането и споделянето на емоциите имаха за цел точно терапия с едно красиво преживяване.
Разбира се, знанията са важни за нас, но по-важното е всичко да бъде приятно, да вървим по пътя на красивото без назидания или напрежение.
Пътят на красотата в твоя проект върви и по линия на словото. Кога започна да пишеш за орхидеи?
Много ти благодаря за възможността да облъча аудиторията с моята модерна поезия. Пиша поезия от 9-годишна възраст. На 13 вече имах публикации във всички авторитетни и големи вестници. Участвала съм в детската асамблея „Знаме на мира“ и в 4. Конгрес на културата. Но реших, че поезията няма да е моята професия. Сега вече се завръщам към нея по друг начин. Когато човек е млад, пише поезия спонтанно, по вдъхновение от нещо, което го е развълнувало. Поезията, която ще представя, е философска, преосмислена, основана на знанията, които имам за орхидеите и на това какво се случва с човек, когато отглежда орхидеи. По един лапидарен начин и със средствата на едни изчистени метафори. Това, което правя като поетичен пърформанс, са моите проникновения, свързани с орхидеите. Някои стихове са написани специално за тази изложба. Смятам, че за един опитен артист не е проблем да напише нещо по повод.
Разговаря Нина Локмаджиева
Снимки Искра Сотирова, Крум Сотиров, Нина Локмаджиева
https://www.facebook.com/events/1152943058670993
