Днес е 03.12.2022

Тереза Зиковска в Градската художествена галерия на Варна

08.11.2022
Тереза Зиковска 1

„Платното ми е пристан“ е мотото на експозицията живопис, която се открива на 10 ноември от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1.

Изложба живопис на една от най-експресивно изразяващите се художнички у нас – варненката Тереза Зиковска, се открива на 10 ноември в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. „Платното ми е пристан“ е темата, в която Зиковска е събрала своите нови платна, създадени през последните две години.

В деня, когато подреди изложбата си в Градската художествена галерия, Тереза Зиковска сподели пред Нина Локмаджиева: “Всички картини са нови, повечето са от тази година. Започнах целия цикъл по време на пандемията и стана така, че тези творби стоят някак съвсем отделно между всички мои работи. Много лични са, биографични по някакъв начин, затова и заглавието на изложбата е „Платното ми е пристан“. За разлика от досегашните ми платна, те не са само класическа живопис, има и колажи, дори колажите са едни от първите, които направих, когато ни затвориха. Тогава за първи път започнах да работя в галерията си, пренесох ателието си там и засега тя е и ателие за мен. А последните картини от тази изложба нарисувах в Балчик, с усмивка мога да кажа, че те са правени за пътуване в колата и форматът им е…. един багажник. Довършвам ги по балконите, гледам да е забавно, докато работя и очаквам момента, когато отново ще вляза в ателието си.

Тереза Зиковска 2

В изложбата съм включила само едно старо фигурално платно, то е с размери 300 на 160 см, годината, когато го рисувах, беше 2014 – преломна за мен година, когато баща ми се разболя. Нарекох го “Въжеиграчи”, защото всички сякаш вървим по въже, въпросът е да продължаваме, да не падаме.

Има абстрактни работи, има и няколко, които са посветени на светци – например такъв е диптихът “Св. Георги” – в червено – той е празничен, от дните, когато най-после ни пуснаха след пандемията. “Св. Стефан” е в синьо – няма да намерите светеца там, просто платното е правено на неговия ден. Има и рисувани на Кръстовден – едното е пейзаж, другото е “Война и мир”, но името е по-скоро за това, което се случва вътре в нас, защото до голяма степен изложбата отразява моята вътрешна борба. Присъства и символът на кръга като знак на безкрая – за тази работа ме вдъхнови кръстът на Реджина Мария в Балчик. Кралицата го е поставила над Двореца, на мястото, където трябвало да бъде нейният гроб. В тази картина се появиха текстове и образи, а тръгнах от една рисунка, темата премина последователно в едно платно, после в друго…

Тереза Зиковска 3

Шест големи платна нарисувах това лято в Балчик, в тях Дворецът присъства по-скоро с цветовете на цветята, не с класически пейзаж – платната стоят експресионистично. Рисувах край любимия ми Нимфеум с водното огледало и проучвах конструкцията на всяко нещо, на водата долу и на клоните горе, пресичащите се линии на вертикалата и хоризонталата, които всъщност са кръст.

Голяма част от работите ми са оставени незавършени нарочно. Мисля, че често в желанието си да направиш едно платно колкото се може по-съвършено, убиваш първоначалния тласък и енергията с която го започваш. В тази изложба съм решила, с риск да бъда провокативна, да оставя да се усеща точно този живот.

Пространството горе на третия етаж на Градската художествена галерия ми е най-любимото възможно място. Още когато дойдох във Варна – бях на 25 години, по времето, когато Ванко Урумов беше директор на Галерията, исках там да празнувам рождения си ден. Сега стават 11 години от откриването на моята галерия и съм щастлива да подредя тази изложба на това специално място.”

Тереза Зиковска 4

“В бурята на живота ми се пречупиха много ветрове – признава авторката, – а аз ги насочих в платното ми, то да ме води до тихия пристан на творчеството. Живописта е арена на движение, промяна, съзерцание, усъвършенстване, път към себе си и начин на общуване. Образите на дивата река, водовъртежа, ритмичния шум, тласъка на водопада и музиката са въплътени в картините ми. В първоначалния опит да предам идеята за изложбата, се вглеждам в оживелите моменти, които се появяват под четката ми. В тях съзирам тъканта на моя живот. Обичам оголените си нерви, оголената си душа и оголената си плът. Обичам потъването в топлина и мекота. Актът на създаване осмисля битието ми. Вълнението, цветове, смисъла, времето, другото, скритото са кадрите от филма, осветени от онази незабравима светлина, която ги запечатва завинаги. Когато рисувам, се чувствам като дете. Пакостливо, любопитно, с нови боички в ръце. Всичко в моя живот е цветове. Те са светлина и аз съм в нея. Да си имам от всички цветове по много – като играчки, които можеш постоянно да сменяш. Като на шега, не ми пречете да си играя, аз рисувам. Свободата е великолепният подарък, а изкуството е нейното лице.”

Нина Локмаджиева

Тереза Зиковска 6

За Тереза Зиковска изкуствоведът доц. Ружа Маринска споделя: „Живеем в свят, разтърсван от сблъсъци и катастрофи. Живеем на планета, твърде малка, за да понесе грохота, който я облита за миг. Живеем във време, което е убило ”вчера” и не предсказва “утре”, защото ни е закотвило в “днес”. Тогава човекът, извечно обречен на своя кръст, е повече от всякога гол и сам под небето. И вселенската драма отеква като екстаз в душата му. Трябва ли да се учудваме, че експресионизмът преживява ново възраждане? И в българското изкуство експресионизмът е на гребена на вълната. Едно от неговите лица е Тереза Зиковска – органична и дръзка, потопена, отдадена на стихията на чувствата си.“

За изкуството на Тереза Зиковска проф. д. изк. Чавдар Попов пише:

“За Тереза Зиковска живописта е своеобразно „силово поле”, в което си дават среща две начала, привидно конфликтуващи помежду си. От една страна, нормално за съвременния художник, една част от творчеството й има интроспективен характер, насочено е, така да се каже, „центростремително”, навътре към дълбините на психофизичната индивидуалност на автора. От друга страна някои картини се ориентират към надличностното, към трансцендентното начало в търсене и откриване на възможности за изход и за преодоляване стесняващите предели на собственото его. Подобна „среща” и преплитане на различни тематични и символични пластове закономерно поражда вътрешно напрежение, проблематизира пластическото хармонизиране на отделните компоненти на картинния образ с оглед постигане на органика и на завършеност. Всичко това в крайна сметка се материализира в подчертано експресивен живописен почерк, който се установява като трайна нейна характеристика.

Художничката открито и непосредствено демонстрира изострена пластическа чувствителност спрямо сетивността на материалната предметност и на субстанциите, която съумява да превърне в специфична живописна визия. Тя изгражда своите образи без строго фиксирани линии и контури и без ясно и отчетливо оформена структура. Подчертано чувственото, дълбоко емоционално състояние, което е автентичната легитимна основа на образното въздействие на нейните картини, се проектира в интензитета на тоналните вариации, във фактурата, в наситения и уплътнен тон, в динамиката на композиционното решение, както и в хиперболизацията и повишената изразителност на почерка – пулсиращ и трепетен. От решаващо значение за търсеното въздействие е играта на живописните маси, сблъсъкът на завихрените линии и петна, контрастните взаимодействия на топли и студени, на пусти и запълнени зони и т.н. Имаме чувството, че картинният образ, който следва неведомата логика на импровизационното начало, се ражда сякаш пред очите ни, формира се в самия процес на създаване на платното…

Пластическото верую на авторката, достатъчно изяснено и установено, определя пътищата за създаването на поредната картина, без да детерминира предварително конкретните аспекти на формалните й параметри. Ето защо, независимо от това дали става дума за портретно изображение, за фигурална композиция, за голо тяло, за пейзаж или пък за изображения, балансиращи на граничната зона между изобразително и абстрактно и понякога неусетно преминаващи пределите на фигуративното начало, избраният от Тереза Зиковска подход, който очевидно в пълна степен съответства на нейния живописен темперамент, недвусмислено свидетелства за овладян и в същото време за автентичен почерк, който се превръща в собствена стилистика като нейна персонална „запазена марка” в света на пластиката.

В някои свои творби художничката се докосва до взаимодействията дух/материя, които, като символична подоснова, а не като пряко интерпретирана тематика, имат своите визуални проекции в Ероса, реализиран най-лаконично и концептуално най-изчистено в прословутото „ин-ян“. Подобни идейни импулси виждаме отразени в знаков, формулен вид, даващи израз както на силата, така и на ограничените рамки на човешкия творчески потенциал.”

Тереза Зиковска 5

Тереза Зиковска

Тереза Зиковска е родена на 27.01.1975 г., живее във Варна.

1993 Завършва ССХУ по приложни изкуства в София

1998 Завършва НХА, София в класа на проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев

1999 2006 Асистент по живопис във ВСУ „Черноризец Храбър” – Варна

2007 Член на СБХ

2011 Открива галерия „Тереза Зиковска”

2015 Награда „Media AwARTs” – Първи независими награди за култура

Творческа биография:

2022 Галерия „Контраст“ София – „Домът ми дом за молитва ще се нарече”

2021 Български културен институт в Будапеща – „Домът ми дом за молитва ще се нарече”

2021 Арт галерия Тереза Зиковска, Варна -„Обновление“

2020 INTRO Gallery, София – „Обезлюдена природа“

2019 Градска художествена галерия “Борис Георгиев”,Варна – “Цветни следи”

2019 Арт галерия Тереза Зиковска, Варна – “Домът мидом за молитва ще се нарече”

2018 Драматичен театър “Стоян Бъчваров”, Варна -“Очи в очи с театъра”

2017 Градска художествена галерия “Борис Георгиев”,Варна – “Танго”

2017 Галерия “Аросита”, София – “Танго”

2016 Български Културен институт “Дом Витгенщайн”,Виена – “Пъзел”

2015 Арт клуб на ООН, Виена, Австрия – “Пъзел”

2014 Галерия “Неси”, Бургас – “Пъзел”

2013 Арт галерия Тереза Зиковска, Варна -“Въжеиграчи”

2012 Български Културен Институт, Прага – “Шепот”

2012 Галерия “Аросита”, София – “Шепот”

2011 Галерия “Тихото гнездо”, Двореца Балчик -“Сърцето на двореца”

2011 Арт галерия Тереза Зиковска, Варна – “Анатомия налюбовта”

2011 “Галерия 8”, Варна – “La Dolce Vita”

2010 Галерия ”ОТ-ТО”, Варна – “Прозрения”

2008 Галерия Радио Варна – “Лицата на Ева”

2007 Галерия “Tpиадис”, София – “Лицата на Ева”

2007 Градска художествена галерия “Борис Георгиев”,Варна – “Взор към красивите неща”

2005 Галерия “Арт Алея”, София – “Лято”

2005 Галерия “Лик”, София – “Взор към красивите неща”

2003 Галерия “Стефан Бояджиев”, Бургас – “Голо тяло”

2002 Галерия “Тагея”, Варна – “Отвън – Навътре – Отвън”

2000 Градска художествена галерия “Борис Георгиев”,Варна – “Послание към третото Хилядолетие”

2000 Галерия “Парнасос”, Атина, Гърция – “Завръщане”

2000 Галерия “Артея”, Варна – “Дневниците на Тереза”

1999 Дипломатически клуб “Горна Баня”, София

1999 Галерия “Жанет”, Пловдив – “Цветни Емоции”

Откриването на изложбата е от 18:00 часа на 11 ноември на ул. “Л. Каравелов” 1.

Снимки: галерия “Тереза Зиковска”

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна

http://varnacityartgallery.com

Други