На въпроса кой е Тодор Мацанов и какво иска хората да знаят за него, той се определя като режисьор по призвание и продуцент по необходимост. И ще бъде доволен когато зрителите опознаят филмите му, а не него. Все пак за любителите на статистиката ще споменем, че е дипломиран театрален режисьор от академията “Силвио Д’Амико” в Рим, а през периода 1995-2000 г. завършва и филмовото си образование в НАТФИЗ. След ударната доза сурова действителност в дебюта му “Христо”, сега прави плавен завой към новата реалност – историята на “Блок” е родена по време на пандемията. Описан като dark romance сюжетът се завърта около обитателите на една софийска кооперация в периода на локдауна. Сред участниците отново ще видим откритието от “Христо” Димитър Николов, но този път компания му правят Катрин Василева, Димо Алексиев, Дария Симеонов, Димитър Крумов, Антон Димитрачков, Борислав Чучков, Стефан Денолюбов, Любомир Нейков. Сценаристи са Франческо Фратини и Тодор Мацанов, оператор е Дамян Димитров, а музиката е дело на Асен Христов.
Прожекцията в рамките на фестивала “Златна роза” ще бъде на 27 септември от 18 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна.
– Кога и как разбрахте, че искате да се занимавате с кино?
– Мисля, че винаги съм искал да се занимавам с кино, а съзнателният избор дойде когато разбрах, че от мен няма да стане актьор.
– Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
– Не, спомням си опитите ми да гледам кино и телевизия в късните забранени за децата часове. А също и това, че винаги гледах първите прожекции в понеделник в 10 на всеки излязал нов филм в Пазарджик тогава.
– Жанрът на “Блок” е описан като dark romance и dramedy. Това звучи твърде различно от дебюта ви “Христо”, обичате ли да експериментирате или този жанр ви е повече на сърце?
– Никога не съм се съобразявал с „жанра“, може би не разбирам рамките му. Мисля, че понякога несъзнателно се вкарваме в различни определения. За „Блок“, да, имаше проблеми с дефиницията. Измислих това за да имат зрителите все пак някакво предварително очакване и представа. „Дарк романтик“ е най- близо и звучи добре на английски.
– Историята е вдъхновена от ковид пандемията. Вие лично как преживяхте локдауна и има ли в сценария реални случки?
– Историята се роди по време на ковид пандемията, но не е вдъхновена от нея. В сценария има, разбира се, спомени и реални случки, но той си остава абсолютна фикция-измислица. Пандемията е само фон, на който живеехме и снимахме. Основната идея беше да преодолеем реалността по време на криза и потърсихме спасение в сънищата. Да измислиш и реализираш един филм в този период си беше пълна фантазия.
– След “Христо” отново работите с Димитър Николов, този път ролята специално за него ли е писана и как подбрахте останалите актьори?
– Във филма има около 15 основни персонажа и никой не е главен, това е една мозайка от образи. Но подбора на актьорите не беше труден. Имам предимството да познавам много от тях и знаех, че са подходящи. Разбира се, всички минаха през кастинг и се доказаха. Но истинската изненада дойде от младите, непознати и участващи за първи път в по-голям проект лица! Така беше и с екипа, за по-голяма част от основните фигури това беше първи пълнометражен филм. Аз бях вдъхновен от тях и това помогна много.
– А какви са обитателите на вашия “блок”? С какво ще станат симпатични на зрителите?
– Много различни както могат да бъдат обитателите на един 20-етажен софийски блок. Но това изобщо не е събирателен образ на нашето общество и не сме имали такива намерения. Опитахме се да работим и да правим кино и за съжаление във филма могат да се намерят много повече цитати от киното отколкото от живота. Писахме сценария на италиански и на български и накрая събрахме парчетата. Филмът се роди в процеса – сценарий, снимки, монтаж ..изобщо не беше това, което си мислехме първоначално. Сигурно и накрая няма да бъде това.
– Колко време отне работата по продукцията и кои бяха основните трудности, с които се сблъскахте?
– Като при всички български филми проблемите са предимно финансови. Но ние сме една независима от държавното финансиране продуция. Имахме късмета да я реализираме в кратки срокове и успяхме да се справим благодарение на добрия екип и по-дългата предварителна работа с актьорите.
– Страхувате ли се от “синдрома” на втория филм?
– Страхувам се от „синдрома“ на всеки филм. Този беше предизвикателство за мен не само заради номера му.
– Как виждате днес ситуацията в българското кино?
– Напрегната. Но съм оптимист. Надявам се да зависи от нас, тези които го правим.
– Имате ли вече идея за следващ проект?
– Проекти имам …избягвам да говоря за тях, преди да са започнали.
Разговаря Зорница Кънчева
Снимки: Аспарух Франгов
