Интервю със съвременно изразяващия се артист Антония Ценова, която композира необичайни интериорни инсталации от растения, камък, керамика, дърво, метал и хартия, работи в Италия и България и наскоро откри първата си самостоятелна изложба във варненската галерия Зона “Нира Арт”. Поради големия интерес изложбата, която трябваше да завърши днес, ще бъде удължена до 20 май, а почитателите на икебаната и съвременните й интерпретации ще могат да посетят организирания паралелен уъркшоп на тема “Ikebana Urbana”, воден от Антония Ценова.
Как започна Вашият път в изкуството? Първоначално сте имали съвсем различна кариера.
На попрището жизнено в средата разбрах, че съм се отклонила от пътя си. Занимавах се само с интелектуална работа, а отвътре напираше желанието за ръчен труд, за правене, за създаване на форми, за свобода. Така след един творчески ритрийт в Родопите взех решението да напусна работа и да замина за Италия. Там започнах да рисувам и да правя експерименти с различни материали.
Защо икебана?
Първо се записах на курс по флорален дизайн, но не беше моето. Влагах елементи от бита и зеленчуци, които на пръв поглед нямат нищо общо с цветята. И един ден по интернет видях моето нещо. Геометричните композиции на една японка, изящни тънки линии от листа, без цветя. Научих, че школата се казва Согецу. Създадена е в началото на 20. век от знаменития японски скулптор Софу Тешигахара, който рязко скъсва с традициите в икебана. Японски авангард, повлиян от раждането на модерното европейско изкуство. Имаше го изяществото на Изтока и смелостта на Запада. Традиционно икебана е било елитарно изкуство, практикувано от малцина. Тешигахара скъсва с традициите и дори първоначално отменя всички правила в полза на експеримента. Впоследствие оставя все пак някои базисни концепции, но мотото на школата Согецу е, че икебана може да се прави от всеки човек, по всяко време, навсякъде, от всякакъв материал.
Какви естетически и какви духовни уроци научихте от Вашите учители по икебана?
Естетическите уроци бяха за композиция, асиметрия, триизмерност на работата, контраст, цвят, дълбочина, обем и линия. Работите са експресивни, не са статични, трябва да има движение и посока, да се изразят чувства и емоции.
Духовните уроци бяха по-трудни, все още се уча на смирение. Първите две години е важна дисциплината, нужно е смаляване на егото, има йерархия. Ученик си, колкото и да не ти харесва това. Много ми беше трудно, защото се търсех като творец и в рисуването, а икебаната изискваше точно обратното – дисциплина и ученичество. Икебана развива абстрактното мислене, заглавия на творбите обикновено не се дават, защото всеки зрител е насърчен да тълкува видяното по свой начин.
Но икебаната не е всичко. В кой момент разбрахте, че сте я надскочили?
Икебаната е голяма основа, която ме научи на скулптура от различни материали, на триизмерно мислене и експерименти. Постепенно усетих, че вазите ме ограничават и все повече се вдъхновявам от европейския ленд арт, от американското абстрактно изкуство. Харесвам и европейската естетика за симетрия, а при японците правилото е за асиметрия. Така че ми харесва да комбинирам и вече не се замислям дали това, което правя, е точно икебана. Важна ми е играта, свободата на изразяване и експериментът.
Япония в Рим – това звучи леко абсурдно. Но явно не е невъзможно. Как се случи това съчетаване при Вас?
При мен цял живот е присъствала Италия, познавам езика, културата, литературата, обичам хората там. От Япония дойде само школата по икебана. Но и двата народа са изключително креативни и са майстори на дизайна и естетиката. Уча се от тях непрекъснато.
Не е ли еретично смесването на жива природа и урбанистични елементи, създадени от човека?
Харесва ми контрастът между създаденото от природата и продуктите, правени от човека. Природата е съвършена в творенията си, а човекът се учи и постоянно прави грешки. Всяко нещо има своето място. И обикновеното, и свещеното имат място в живота ни. Обичам да ползвам отпадъчни материали, предмети от бита, дори изхвърлена пластмаса. Често намирам на боклука интересни неща, скоро например намерих един фикус, който беше нарязан и облегнат самотно до контейнера. Той вече се превърна в инсталация и е част от изложбата ми в Зона “Нира Арт”.
Откривате ли повод за тъга в бързото разрушаване на Вашите работи?
Не, няма тъга. Има радост от живота и пребиваване в настоящето. Харесва ми да наблюдавам как природните материали увяхват, има голяма красота в стареенето. Всичко умира рано или късно, после идва нещо друго. Цветето и листото увяхват, няма как да ги запазим вечно. Но можем да им се радваме съзнателно, докато са живи и докато ние сме живи.
Изяждали ли сте Ваша творба, буквално? Част ли е това от Зеления път?
В икебана има композиции от зеленчуци, наричат се моримоно. Винаги изяждам зеленчуците след това, на супа или гювеч. Зеленият път за мен е също освобождаването от всичко ненужно, било то вещи, убеждения, идеи или концепции. Да сме достатъчно свободни да вървим напред без ограничения.
Какво бихте препоръчали на хората, които биха искали да преобразят дома си по начин, вдъхновен от Вашите инсталации? Има ли граници, които не бива да се прекрачват и в какво да бъдат смели?
Винаги съм за експеримента и свободата. Творчеството е игра. Украса за масата, например, може да се направи без цветя, само с листа и малко извита цветна тел. Или пък с плодове и зеленчуци да се конструират интересни триизмерни форми. Ще представя тези идеи на уоркшопа “Ikebana Urbana” в Зона “Нира Арт”, в който ще създадем композиции за интериора, вдъхновени от икебана.
Разговаря Нина Локмаджиева
Снимки: Красимир Тодоров, Антония Ценова
Изложбата „По зеления път“ може да се види до 20 май 2022 в Зона “Нира Арт“ на ул. “Св. Климент” 23 Б във Варна.
Антония Ценова
1972 г. Родена във Варна
2010 г. Съосновател на творческото студио за абстрактно изкуство Duealberi в Рим, Италия (www.duealberi.com, www.singulart.com/en/artist/duealberi-18115)
2011 г. Студиото започва да работи онлайн с клиенти от САЩ, Австралия, Европа
2015 г. Публикация за Duealberi във водещия международен блог за вътрешен дизайн Elements of Style
2015 г. Колективна изложба в Ive Gallery, Ню Орлиънс, САЩ
2016 – 2018 г. Работи на Duealberi в холивудския телевизионен сериал Supergirl на Warner Bros.
2017 г. постер за ИКЕА
2019 – 2021 – сътрудничество с архитектурни студия, работи на Duealberi включени в обзавеждане на хотели като Terme di Saturnia и Double Tree Hilton Roma Monti в Италия
2021 г. – участие в проект Италия 35х35 см на Copelouzos Family Art Museum, Гърция
2014 – 2021 – учи икебана Согецу в школа ikebanalab, Рим, Италия www.ikebanalab.com
2020 – сертифициран преподавател 4 степен по икебана Согецу https://www.sogetsu.or.jp/e/
Носител на Сребърна награда на Ikebana Gallery от международен конкурс в Австралия през 2017 г.
