Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя голяма експозиция от творби на утвърдения художник, предаващи различните посоки в неговото изкуство.
Живопис на варненския автор Цанко Цанков се разполага от 7 април в експозиционни зали на първия етаж на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Поводът за голямата изложба е 60-годишнината на художника, която той празнува, като представя своите различни артистични лица.
По време на реденето на изложбата Цанко Цанков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за селекцията на творбите, за различните посоки в изкуството му, които те отразят, за символното и духовното начало в изобразяването на човешката фигура и за творческия процес:
“За тази специална за мен изложба съм подбрал близо 100 работи живопис, предимно в големи формати, групирани в няколко цикъла. Една от темите е свързана с морето и лятото, с варненските плажове. Нарекъл съм я “На брега” и съм включил в нея фигури, пясък, слънце. Цветът в тази серия е интензивен – със синьото на морето и цветните петна на банските костюми.
Друга тема е “Портрети и глави”. В нея има и произведения от моя индийски цикъл, който се появи след като се потопих на място в индийските духовни практики, на които станах свидетел при моето пътуване. Едно от тях е “Краят на всички краища”, вдъхновен от Йога сутрите на Патанджали – древен текст за принципите на йога, който мъдрецът Патанджали дава във формата на кратки поетични строфи. Краят на всички краища или началото на вечността идва тогава, когато всяко желание утихне, когато идва неговият край, всичко утихва. Тогава се изправяш пред вечността или пред бездната. Затова съм изобразил бика като символ на аскетичната сила, затова и пред него има черно – бездната. Няма нищо познаваемо отвъд. Остава само единното, холистичното – от което всичко произлиза и се връща пак.
Интуитивно създавам моите работи – започвам да рисувам и оставям картината да ми разкаже за какво става въпрос. Всеки художник тръгва по различен начин към своята творба – някои разказват истории, други символи. А при мен води интуицията.
Друга тема е “Ортодокс”. Тя е свързана с византийската мозайка, с исихазма – това са по-абстрактни работи, силно повлияни от православната иконописна традиция. В този цикъл съм включил и две по-големи работи, маслена живопис, рисувани върху дърво. А дървото са вратите на гардероб с дълга история. Той навремето е побирал рентгена на прадядо ми и дядо ми, но при социализма беше забранена частната практика и рентгенът се превърна в гардероб. На повече от 100 години е материалът и за мен беше естествено да го свържа с иконата, със сакралната живопис от скалните манастири и християнските мозайки. В тези работи поглеждам към теми от Новия завет, използвам характерните иконописни цветове и позлати. Изображенията са канонични, но имам и отделни елементи, например дрехите, които третирам в техника сграфито, както в абстрактните ми работи.
Темата “Легенди, митове и библия” включва фигуративни работи, сред които зрителят ще открие историята за отвличането на Хиподамия от кентаврите, легендите за Давид и Вирсавия, за дъщерите на Лот, за Даная – древногръцки и старозаветни сюжети.
В изложбата съм включил и малкия цикъл “Детски песни” – три творби по музика на Роберт Шуман, по негови популярни клавирни пиеси. Какви цветове има музиката на Шуман? – Много осезаеми, ще видите в картините дори усещане за ноти, защото клавирът е като рисунката, рисунъкът някъде се уплътнява, а има и монохроматични детайли.
“Отвъд съня” 1 и 2 са две работи, които отразяват състоянието на утихване и изчезване на ума, при което естествено се появява пробудата в тоталната реалност. Те са изпълнени в смесена техника – дъска, платно, масло и компютърна подложка.
Питате ме за разнообразните посоки в творчеството ми – как съжителстват голото тяло и иконата. Ето какво бих ви казал – това е сблъсък на контрасти, както Ницше казва, няма голям връх без голяма долина. Колкото по-голям е контрастът, толкова е по-голяма силата на едното и на другото начало. Не намирам противоречие в това, то е едно цяло. Въпреки че са разнообразни, всички работи са в една стилистика.
Как рисувам? – просто сядам и работя. А съм се учил и продължавам да се уча от историята на изкуството. Като дете гледах много картички, репродукции живопис от стари майстори и от модерното изкуство на ХХ век. Европейската история на изкуството ме вълнува – маслената техника е открита от немски монах и усъвършенствана от Ван Ейк и после от Рембранд като светлосянка и велатури. Работя многослойна живопис с велатури – това е барокова маслена техника. А после и вдъхновението от ХХ век, което получих от моя преподавател в Художествената академия, специалност сценография – Красимир Вълканов. Димитър Войнов също ми беше преподавал – бащата, и в общуването с тези ерудити се променя мисленето, разширява се съзнанието. Учил съм се и от български живописци, които съм гледал през годините, дори още като ученик в прогимназията при Ангел Атанасов. Той ме научи на първите неща – как да си наредя палитрата например. А при Альоша Кафеджийски усвоих пластичното изграждане на формата чрез рисунка и пространственото мислене.
Всяка една работа е стъпало от процеса, при който изкристализират натрупванията. С годините прецизирам линията и цветя, пластиката – това обикновено се прави в младите години на един художник, а после артистът става по-условен. Но аз продължавам да прецизирам. Това е моят почерк.”
Изложбата на Цанко Цанков ще бъде открита в 18:00 на 7 април 2022 г. в Градската галерия „Борис Георгиев“ – Варна.
Нина Локмаджиева
Репродукции: Александър Николов
http://varnacityartgallery.com
Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/