Днес е 23.10.2021

Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов във Варна

30.09.2021

Големите имена на българското графично изкуство от края на миналия и началото на този век блестят в тази забележителна сбирка, която за първи път застава пред варненските ценители.

Откриването е на 1 октомври в 17:00.

проф. Чавдар Славов

Изложбата “Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов” включва творби на повече от 70 от най-значимите имена в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХI век. Сред тях са графики на Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Румен Скорчев, Иван Кирков, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Андрей Даниел, Любен Диманов, Петър Чуклев, Стоян Цанев, Иван Димов, Иван Газдов, Захари Каменов, Цветан Казанджиев, Мария Духтева, Христо Кърджилов и др. Ще видим и графични творби и рисунки и на художниците Дечко Узунов, Светлин Русев, Генко Генков, Емил Попов и др., изявяващи се основно в областта на живописта и скулптурата. Селекцията на тази експозиция е дело на акад. Румен Скорчев, а колекцията на проф. Славов е представена и в луксозен каталог.

Проф. д-р Чавдар Славов, д.м.н., е сред международно признатите български медици, водещ уролог, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и на Европейската и Световната урологични асоциации. Уважаван експерт и носител на многобройни научни и професионални отличия. Началото на неговата богата колекция е сложено през 1985 г., но целият му съзнателен живот преминава в посветено общуване с изкуството и артистите, които го създават.

Варненската публика, изкушена от редовните си срещи с високите образци на графиката в Биеналето на графичното изкуство, със сигурност ще оцени тази изключителна колекция, която идва в морския град със съдействието на Община Варна.

Изложбата ще открие изкуствоведът Пламена Рачева, директор на ГХГ – Варна, която подчертава: “Животът на проф. д-р Чавдар Славов протича в тясно общуване с художници и хора на изкуството. Определя себе си като ценител на изобразителното изкуство. Началото на колекционерската си дейност поставя през 1985 г. Колекцията му обхваща повече от 200 произведения на графичното изкуство от известни автори, както класици в българското изкуство, така и съвременни художници представени с някои от най-значимите си постижения. Сред тях са графиките на проф. Васил Захариев, Преслав Кършовски, Павел Вълков, графични листове на Атанас Яранов, Светлин Русев, Димитър Казаков Нерон които са истинска рядкост за творчеството им, ранни графични листове на Иван Нинов и Иван Димов, една от емблематичните графики на проф. Стоимен Стоилов от серията „Бестиарии“ от 80-те години, литографии на Стоян Цанев, Милко Божков, Свилен Блажев, на Румен Скорчев и Тодор Панайотов. Особен интерес предизвикват рисунки на Любен Диманов, на Емил Попов, както и графиките на Захари Каменов, Буян Филчев, Веселин Дамянов, Сашо Стоицов и Алекси Начев. Във всички 21 издания на Варненското графично биенале традиционно са представени и произведения на новите поколения в графичното изкуство, чиито имена откриваме и в колекцията – като Камен Старчев, Велико Маринчевски и др. Характерен белег за колекцията на проф. д-р Ч. Славов е подчертаното му пристрастие към графиката и рисунката. Колекцията му е отразена в каталог и е представена в различни галерии в София и страната под названието „Изкуството на графиката“. Тя е една от най-мащабните частни сбирки на съвременна българска графика.”

За колекцията „Изкуството на графиката“ на проф. Славов акад. Румен Скорчев пише:

“Колекционирането на изкуство е болест, страдание от невъзможността да имаш желаните творби. То поражда и грижи към придобитите ценности. То не е хоби, а лудост, наркотична лудост. Защото вълнението от разни хартийки, платънца и пластики не е снобска показност или примитивна страст на спекуланта, чиято единствена цел е парична печалба. Колекциите се създават чрез продължителен подбор на творби по теми или автори, по видове изкуства, по технологичен принцип или в границите, на определени национални култури. Думата „харесвам“ звучи непристойно в речника на колекционера и остава за онези, които украсяват жилището си, без да ги интересува ниската естетическа стойност, нито авторите на притежаваните от тях изображения.

Колекционирането изисква природна интелигентност, изисква и умения да се общува с творците, дипломатична настъпателност и най-важното – значителни финансови възможности. Ако човешката история, поне у нас е доказала колко малка е вероятността да се срещнат в една личност нейната богата духовност и материалното й състояние. На общия фон от често срещани събирачи на картини и търговци, д-р Славов, който, с присъщата си скромност, упорито твърди, че не е колекционер, а ние, почитателите му, бихме казали, че е водещ специалист в медицинската наука, духовно извисена и всестранно и надарена с любознание личност.

Всред живите ни съвременници, той е рядко срещан случай на проявен интерес специално към графиката и рисунката. А то е всъщност, едно обикновено явление през миналите десетилетия. Но в останалия културен свят точно графиката винаги най-ревностно се е колекционирала, не само поради по-ниската й цена, но и за възможността да се съхранява в по-малки пространства. Без колебание мога да направя извода, че не само т. нар. „колекционери“, но и всеки средно интелигентен човек, който нарича гравюрата „рисунка“ и се отнася с безразличие към тези основни начала в изкуството – като преценява скъпернически, че хартията е по-нетрайна от платното, най-малкото показва невежество, а аз бих го определил – като оглупяване.

Преди тридесетина и повече години, назад във времето, интересът към графиката беше подхранван от многобройните световни биеналета, чистотата и магнетизма, който излъчва графичния лист. Това хоби има много сходни качества с филателията. И така добива характер на елитарно занимание.

Колекцията на д-р Славов е съставена от известни творци, повече от имената, представени с най-значимите си творби. Би било непрофесионално да ги определим като графици. Те са художници, работещи в областта на графиката, във всички нейни класически техники. В нея може да се открие единствената проява на Генко Генков в офорта, една от емблематичните щорцови гравюри на Преслав Кършовски, изящната, но за съжаление, малко известната „суха игла“ на Иван Нинов от 1973 г., та даже и на ранния Иван Димов. По-скромните в своите познания любители, е необходимо да знаят, че новите световни тенденции навлязоха в българското изобразително изкуство преди половин век чрез графиката, чрез индивидуалните прояви на неколцина художници. Най-известните енциклопедии, както и големи световни музеи съдържат творби от български творци. А в края на миналия век, на България беше отредено достойно място чрез двама съвременни художници и в двутомното луксозно издание от Япония за графиката на XX век. Това признание на родното изкуство първоначално стана достояние на света, единствено чрез графиката, чрез високите награди, до Grand Рriх, които получаваше на световните биеналета и чието динамично появяване по всички континенти беше стимула за развитие на изкуството. Ако в прехода между двете Световни войни някои именити художници създаваха епизодично своите графики, през втората половина на миналия век, това изкуство доби своята стилна и количествена особеност, като породи основания за неговото колекциониране.

Настоящият, временно снижен интерес към графиката, ни посрамва пред останалия свят, където нейното колекциониране все повече се разраства. Това деликатно и сложно изкуство се нуждае от професионално изследване и документално обоснована история. Нерешителността на изкуствоведите идва от предчувствието им за големите усилия, съпътстващи такова дело – техните скромни познания за процесите в родното и световно изкуство, и преди всичко – познание за сложните графични техники, без които е невъзможен и най- елементарен анализ на графиката.

Моята надежда, колкото и малка да е тя, е че в кръговрата на времето ценностите ще заемат отново местата си – надежда, която просветва в отделни млади личности, все още недокоснати от разединения, идеологически зависимости и колегиална несъвместимост. Упование трябва да търсим и в една вечна истина, че всяко време на тотална разруха поставя на изпитание съзидателната сила на твореца.”

Чл.-кор. проф. д-р Чавдар Славов

Чл.-кор. проф. д-р Чавдар Славов е роден през 1953 г. в София. Завършва Висшия медицински институт в София със специалност “Урология” и УНСС с магистратура по здравен мениджмънт. Специализира във Франция, Белгия, Великобритания, САЩ.

Проф. Славов разработва и въвежда за първи път в България реконструктивните операции на мъжката уретра с ламбо от букална лигавица, с което страната става една от първите 10 в света, усвоили този подход в уретралната хирургия.

Автор на повече от 300 научни труда и на 13 рационализации и изобретения. Има заслуги за оптимизиране на организацията на здравеопазването и мениджмънта на болничното здравеопазване.

Бил е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ “Александровска”, национален консултант по урология, зам.-министър на здравеопазването.

Работи като уролог-андролог в Клиниката по урология и андрология при УМБАЛ “Царица Йоана – ИСУЛ”.

Член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската урологични асоциации.

Удостоен е с награда за принос в областта на хирургичните науки на името на проф. Параскев Стоянов, приз за цялостен принос в областта на редките болести от НЦРБЛС и др. отличия. Почетен гражданин на Кюстендил.

Колекционерската дейност на проф. Славов започва през 1985 г.

Колекцията му е една от най-мащабните частни сбирки на съвременна българска графика.

Нина Локмаджиева

http://varnacityartgallery.com

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Други