Като “директор на водопад” определя себе си режисьорът Светослав Драганов, а “Нова генерация” и “Ревю” са саундтракът на живота му. Затова няма нищо случайно, че работното име на първия му игрален филм съвпада именно със знаковата песен на Васил Гюров и компания. С избистрянето на концепцията заглавието се променя на “Смирен”, но духът остава.
Историята се завърта около Васил, 40-годишен режисьор, който все още не е сбъднал голямата си мечта. В преследване на целта, той загърбва семейството си и влага цялата си енергия в проект, за който се надява, че ще му донесе желания успех.
В ролите са Христо Петков, Мирослава Гоговска, Яна Драганова, Атанас Бачорски, Сашка Братанова, Детелин Бенчев, Здравко Драгнев, Мария Статулова, Борис Луканов.
Въпреки че “Смирен” е дебют в игралното кино на Светослав Драганов, дебютант го наричаме само условно, защото той е добре познат автор на документални филми – “Животът е прекрасен, нали?”, “Веселите момчета”, “Млади сърца”, “Самодейци”, “Живот почти прекрасен” и др.
Първата прожекция на “Смирен” ще бъде на 24 септември като част от конкурсната програма на фестивала “Златна роза”.
Кой е Светослав Драганов и какво искате хората да знаят за вас?
– Светослав Драганов е на 45 години, баща е на две дъщери и е автор, режисьор и продуцент на документални филми.
Да се занимавате с кино ли беше детската ви мечта?
Не си спомням да съм имал подобна мечта. По- скоро обичах да ходя на кино. Като пубертет открих филмотечното кино “Дружба” и го посещавах често. Впоследствие, започнах да уча режисура в Нов български университет и ми стана интересно да снимам с видео камера. Там моята преподавателка по документално кино Юлия Кънчева ни прожектираше филми, които много ми харесваха. В трети курс започнах работа в телевизионното предаване “Нощен магазин”. Там имах свободата да експериментирам с кратки документални форми. През 2001 година заснех първия си филм “Животът е прекрасен, нали?” и както се казва – намерих призванието си.
Познат сте като автор на документални филми, кога и как разбрахте, че е дошъл моментът за първия ви игрален проект?
Чрез документалните си филми винаги съм се стремял да достигна вътрешния свят на героите си, да покажа човека като един сложен образ, пълен с противоречия. Винаги ми е било много трудно да реша, дали да разкрия нещо съкровено за героя, което има опасност да го нарани, но от друга страна да направи филма по-вълнуващ. Някак естествено дойде решение да разкажа за тези дилеми чрез условностите на игралното кино. Работата върху “Смирен” ми даде възможност да изградя един фиктивен свят чрез мотиви, впечатления и идеи от собствения ми живот, този на семейството ми и героите на документалните ми филми.
Първоначалното заглавие на продукцията беше “Директор на водопад” – имаше ли някаква връзка с едноименната песен на „Ревю“ и защо решихте да го промените?
“Ревю и Нова генерация” са част от саундтрака на моя живот. “Директор на водопад” е израз, с който бих охарактеризирал живота си. По време на монтажа на филма се спряхме на окончателното заглавие – “Смирен”.
Историята е за режисьор на документални филми – имате ли някаква лична връзка с нея или е изцяло плод на въображението ви?
Досега, в документалните си филми, съм се опитвал да бъда докрай откровен по отношение на героите си, да ги покажа такива каквито са. В игралния съм се опитал да бъда максимално искрен, проектирайки част от мен в главния герой. Чрез него изразих неща, които ме вълнуват, но едновременно с това той придоби свое лице и се отдалечи от мен.
Как се спряхте на родения във Варна Христо Петков – специално за него ли е писана ролята или го избрахте чрез кастинг?
Ролите в “Смирен” са поверени поравно на професионални актьори и на т.н. натурщици. Христо Петков беше избран за главната роля сравнително късно – три месеца преди снимките.
Той измина дълъг път от актьор в “Сфумато” през Народния театър, сега вече е популярно лице от телевизионните сериали. Ще го видим ли в “Смирен” в ново амплоа?
Допреди да започна работа върху “Смирен” не бях работил с актьори и бях малко предубеден относно техните възможности да влязат истински в образа на някой различен от тях самите. Щастлив съм, че срещнах Христо Петков и изпитах истинско удоволствие от съвместната ни работа във филма. Той е страхотен актьор и според мен прави роля, която ще изненада зрителите, които го познават от телевизионните сериали.
Оператор е Веселин Христов, аз много харесвам работата му със Стефан Командарев и Светла Цоцоркова, при двамата той показва съвсем различен стил – с какво ще изненада във вашия филм?
Веселин Христов е оператор на последния ми засега документален филм “Живот почти прекрасен” от 2013 година. Той има прекрасното качество да “разчете” режисьора, с който работи и да му помогне да намери най – удачните кинематографични изразни средства за историята, която филма разказва.
Колко време отне целия процес и какви бяха основните трудности, с които се сблъскахте по време на работа?
От сценария до прожекцията във Варна минаха 5 години. Имаше трудни моменти и много щастливи такива. По план трябваше да снимаме през 2018 г., но тогава имаше генерален проблем с финансирането на българското кино и се наложи да чакаме. Това чакане се отрази позитивно, защото работихме по сценария и нашите румънски ко-продуценти “Парада Филм” спечелиха подкрепа за филма от Румънския филмов фонд и “Смирен” стана българо-румънска копродукция. По време на снимките през 2019-та се чувствах прекрасно и както се казва се “изкефих”. Монтажът и цялата пост-продукция се случиха в Букурещ и работата там също беше изпълнена с приятни моменти. Когато филмът бе готов дойде пандемията…Въобще, животът е прекрасен, нали.
Каква ще бъде съдбата на “Смирен” след показването му на “Златна роза”?
Надявам се “Смирен” да достигне до зрителите и те да оценят неговия горчиво – смешен дух.
Кои са последните български филма, които изгледахте с удоволствие?
От документалните – “Пустиняци” на Цветан Драгнев, “Червено, твърде червено” на Божина Панайотова и “Пощальонът” на Тонислав Христов. От игралните – “3/4” на Илиян Метев, “Отчуждение” на Милко Лазаров и “Безбог” на Ралица Петрова.
Отрази ли се пандемията на киното и как виждате бъдещето му след нейния край?
Надявам се пандемията все някога да свърши. Бъдещето на киното ще го покаже самото бъдеще, но ми се иска хората да запазят желанието си да гледат заедно филми в киносалоните.
Разговаря Зорница Кънчева
Снимки личен архив
