Днес е 23.10.2021

Екстремният пианист Кай Шумахер идва във Варна с квартет „Сигнум” на 22.09.

21.09.2021
Кай Шумахер, снимка личен алхив
Кай Шумахер, снимка личен архив

На 22 септември в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна публиката на морския град ще стане част от музикалното шоу на саксофонен квартет “Сигнум” и Кай Шумахер, в което пианото се превръща в звуково чудовище, а петимата музиканти преобръщат представите за класика.

Концертът ще открие Европейския музикален фестивал Варна 2021.

Сигнум квартет
image description

Петима музиканти със силно присъствие на европейската сцена откриват 18-ото издание на Европейския музикален фестивал Варна 2021 на 22 септември, сряда, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Заедно с харизматичната четворка на саксофонистите от “Сигнум” варненската публика ще срещне още един забележителен артист – пианиста Кай Шумахер от Германия. Музикантите са обединени в премиерния проект “Goldberg Nights”, вдъхновен от „Голдберг вариации” на Йохан Себастиан Бах, който миксира в един въздействащ спектакъл мистични и носталгични тълкувания на темата за нощта.

Кай Шумахер е екстраординерен пианист и признат композитор експериментатор, който се включва в проекта на саксофонистите със своя творба и с личното си сценично участие. За него критиката пише, че се наслаждава от пресичането на границите между класическата и популярна музика, като същевременно избягва изтърканото клише „кросоувър“. Кай учи в прочутия Folkwang University в Есен при проф. Тил Енгел. От 2009 г. той непрекъснато експериментира и комбинира привидно несъвместими елементи и постига изненадващи резултати. Неговите солови изпълнения са акт на чиста музикална и стилистична алхимия, поднасящи опияняващ микс от дадаизъм и танцувалност, авангард и поп култура, а понякога всичко това наведнъж.

Когато не е ангажиран с предизвикателствата на определен жанр, репертоарът на Кай Шумахер се фокусира върху американската клавирна музика от ХХ и XXI век. Дебютният му запис на монументалното произведение на Фредерик Ржевски „Обединените хора никога няма да бъдат победени“ (2009) е акламиран от списание Fono Forum като „пианистична сензация“ и избран за CD на месеца. Във втория си албум, „Transcriptions“ (2012), той смело се обръща към музикалните герои от своята младост – Rage Against the Machine, Nirvana, Slayer и други – ремиксирайки ги и преобразявайки концертния роял в звуково чудовище, побрано в четири квадратни метра, в механичен инструмент за звукови ефекти, в комплект от подготвени перкусии. Третият албум „Безсъние“ (2015) е историята на една нощна одисея, едновременно успокояваща и обезпокоителна. Това са пет неспокойни „нощни химна“, характеризиращи творбите на петима американски композитори, написани през последните 80 години. В албума „Beauty in Simplicity“ (2017) Кай Шумахер комбинира оригинални композиции за пиано със свои собствени аранжименти за „подготвено пиано“, за да създаде повтарящ се сет между медитация и маниакалност. Включвайки творби от три века – от Ерик Сати през Стив Райх до Moderat Minimal Music, той среща пионерите в класиката с Ambient, Techno и Post-Rock. „Rausch” (2019) е първият албум на Кай с изцяло собствени композиции. В него Шумахер се въздържа от използване на допълнителни звуци, всъщност електрониката липсва изцяло. Вместо това той използва своя собствена форма на „подготвено пиано“, манипулирайки механизма и струните на инструмента, за да получи необичаен набор от звуци. Кай Шумахер работи и като продуцент, редовно се изявява и като солист на различни оркестри в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.

Преди да тръгне за България, Кай Шумахер разкри пред Нина Локмаджиева откъде черпи идеи за своя екстравагантен подход към пианото:

Кай Шумахер: Това, което искам да създам, е състояние на чувствено изобилие

Вие миксирате класическата музика с хитовете на ХХ век. Това ли е прекият път към сърцата на публиката от ХХI век?

Всъщност не бих ги нарекъл „хитове“. Това е музиката, която ми е повлияла в миналото или все още ми влияе днес. И това често не е музиката, която заема предните места в мейнстрийма. Като музикант общо взето не ме интересува дали е рок, техно, минимализъм или класика. Не става въпрос за жанрове, а за емоционален подход, който мога да намеря в много различни музикални стилове.

Прословуто е Вашето подготвено пиано – разкажете ни в какво превръщате обичайния концертен роял и какво постигате с тази метаморфоза?

Rausch! Rausch на немски може да означава много различни неща като опиянение, делириум или вълнение. Това, което искам да създам, е състояние на чувствено изобилие. Oбичам да играя с акустичното възприятие на публиката. Много хора са напълно изненадани, че всички тези различни звуци идват от вътрешността на пианото, но всъщност това не е нищо ново. Джон Кейдж постави винтове и гумички между струните още преди 70 години, за да промени звука на пиано. Това, което правя, е да третирам рояла като един вид синтезатор, така че да имам отделни части на клавиатурата със собствено специфично звучене, което съм подготвил. Например едната ръка свири „барабани“ и „синтетичен бас“, докато другата ръка изпълнява някои перкусионни акорди и мелодични линии. Това, което се получава в крайна сметка, е доста близко до представата ми за акустично техно.

Във Варна, на Европейския музикален фестивал ще чуем и ваша авторска музика. Черпите ли за нея вдъхновение от минали времена?

Разбира се, аз съм вдъхновен от големите майстори от миналото, а също и от настоящето! Ако трябва да отбележа крайъгълните камъни, между които се развива моята собствена музика, бих казал, че това е странна смесица между Ерик Сати, Стив Райх, техно стил и построк, но с нотка меланхолия.

Имате специално отношение към музиката на Америка и към рока. Как преминава тяхната енергия във вашите творби?

Според мен много американски композитори на съвременна класическа музика имат по-широк кръгозор от европейските си колеги. Може би защото блусът, джазът и по-късно рок музиката винаги са били част от тяхната музикална традиция. Очарован съм от грубостта и дързостта на композитори като Джордж Ентайл или Хенри Коуел, които изпреварват своето време през 1920-те години. Да не забравяме Джордж Гершуин, който е изобретил трети поток извън класическата и популярната музика. След това имаме Джон Кейдж, който предефинира цялата концепция за музика, която композиторите на минимализма като Стив Райх или Филип Глас правят по различен начин, като превръщат музиката в трансцендентно преживяване. Мисля, че това е наистина пънк отношение и искрено ми се иска да запазя малко от него в музиката си.

Началото на концерта на квартет “Сигнум” и Кай Шумахер е в 19:00 на 22 септември в Зала 1 на Фестивалния комплекс.

Европейският музикален фестивал Варна се организира от “Елит проджектс мениджмънт” и се реализира с финансовата подкрепа на фонд “Култура” на Община Варна.

Проект “Goldberg Nights” се осъществява със специалната подкрепа на Националния фонд “Култура” и е колаборация между Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Мартенски музикални дни”. С него “Сигнум” ще гостува и в Русе на 21 септември, и във Велико Търново на 23 септември.

Билетите са на цени от 15 до 40 лв. и са в продажба в мрежата на Eventim, за Варна и в Билетния център и сайта на Фестивалния комплекс: https://bit.ly/3nMtDra

Нина Локмаджиева

Снимки архив “Сигнум”

www.signum-saxophone.com

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Други