Не съм страстен любител на филмите, но с българското кино имам някаква особена връзка. Причините вероятно са комплексни – детските спомени, фестивалът “Златна роза”, който ми се падна по разпределение, когато преди повече от 20 години започнах работа като журналист, носталгията по родината. Всичко това ме кара всяка есен да стягам куфарите за Варна, за да не пропусна поредното издание на форума, за който вече споменах.
На фона на миналото издание, когато в конкурсната програма имаше цели 19 филма, този път бройката се свежда до 12 заглавия. Въпреки привидно по-слабата реколта, многообразието в жанровете и тематиката отново е налице. За разлика от предната година, когато повечето международни кинофестивали бяха на ковид пауза или се проведоха в някакъв онлайн вариант, сега имаме продукция, директно пристигнала от червения килим в Кан. Мина Милева и Весела Казакова, които преди две години ни очароваха със симпатичния смешно-тъжен “Котка в стената”, се завръщат с “Жените наистина плачат”. Филмът, в който участва и нашумялата Мария Бакалова, поставя сериозни проблеми като насилието и дискриминацията спрямо жените в нашето все още неотърсило се от патриархата общество.
С нетърпение очаквам и третия проект на Драго Шолев – “Рибена кост”. Докато “Подслон” и “Прасето” се занимаваха с младежки теми, свързани с идентичността и трудностите да бъдеш различен, тук сюжетът се завърта около собственик на къмпинг, който намира убит делфин.
Три дебюта предизвикват особен интерес, като авторите им можем да наречем дебютанти само условно. Павел Веснаков, познат с късометражките “Влакове”, “Парафиненият принц”, “Чест” и “Зевс”, ще представи пълнометражния филм “Уроци по немски”. Той умело продължава линията от късите си проекти, като ни въвлича в света на “малкия човек”. Андрей Паунов (“Георги и пеперудите”, “Проблемът с комарите и други истории”) и Светослав Драганов (“Живот почти прекрасен”) са майстори на документалното кино, но сега правят своя прощъпалник в игралното.
Единият залага на класиката “Януари” на Йордан Радичков, а в ролите ще видим Самуел Финци, Захари Бахаров, Йосиф Сърчаджиев и Леонид Йовчев, докато другият участва със “Смирен” (с работно заглавие “Директор на водопад”) с Христо Петков.
Не са за подминаване “Петя на моята Петя” на Александър Косев, който показва един съвременен поглед към личността на Петя Дубарова, както и “Февруари” на Камен Калев, чиято премиера беше в Кан през 2020 г. Като по-отворени към публиката бих определила “Голата истина за група “Жигули” на Виктор Божинов и “Чичо Коледа” на Ивайло Пенчев. Сред акцентите са още “Засукан свят” на Мариус Куркински, “Не те харесвам” на Борислав Костов и “В сърцето на машината” на Мартин Макариев.
За наградите в късометражния конкурс ще се състезават 15 заглавия, като моите фаворити са “Глад” на Петър Крумов и “Мона Лиза” на Веселка Кунчева.
39-ото издание на “Златна роза” ще се проведе от 23 до 29 септември в зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна.
Зорница Кънчева
Програмата на фестивала открийте тук: https://bit.ly/2XscmbE
Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/
