Днес е 23.09.2021

“Част от колекция“ и „До последния каприз“ – как изкуството освобождава душите ни от карфиците

25.08.2021

„Аз съм пеперудата

на тази дъска,

забодени с другите

сме част от колекция.

Карфиците бляскави

бяха наши мечти,

но само свободни от тях

отново ще летим.“

Откъс от „Част от колекция“, Димитър Воев

Част от колекция

Признавам си, че съм от ревностните фенове на Димитър Воев и срещата ми с творчеството му е най-смисленото нещо, което ми се е случвало в живота. И съм благодарна за възможността да се докосна до този свят, с помощта на който съм това, което съм сега. Винаги съм избягвала да пиша за „Нова генерация“, защото каквото и да кажа, ще бъде малко, излишно, клиширано.

Театрално-музикалният пърформанс „Част от колекция“ с режисьор Иван Юруков обаче ме накара да наруша обета си, защото рядко се среща толкова задълбочена, адекватна и същевременно красива интерпретация на текстовете на Димитър Воев. В началото бях скептична, но след като изгледах спектакъла, си дадох сметка с каква тежка задача се е нагърбил Иван Юруков. Защото в днешното време на попкорн култура да се захванеш с подобен проект е нож с поне три остриета. От една страна са верните фенове, които вече три десетилетия страстно и ревниво пазят паметта на Димитър Воев и неговото творчество от „посегателства“. На другия полюс е съвсем младата и непредубедена публика, на която трябва да покажеш по един подходящ и невисокомерен начин ценността на думите на Воев и да я превърнеш в част от „новата генерация завинаги“. Някъде по средата са представителите на моята група – държащи на традициите, но нямащи нищо против да бъдат приятно изненадани.

Момент от спектакъла "Част от колекция"
Момент от спектакъла „Част от колекция“

„Част от колекция“ е спектакъл, съставен не само от песни на „Нова генерация“, но включва в себе си и фрагменти и стихове от книгата „Поздрави от мен боговете“, която скоро след излизането си през 1996 г. се превърна в библиографска рядкост. В рамките на час и нещо Иван Юруков, Стоян Младенов /актьор от Малък градски театър „Зад канала“/, Николай Димитров /театър „София“/ и Милен Апостолов /театрален композитор и диригент/ ще ви преведат през вселената на Димитър Воев не само с помощта на музиката, но и с изцяло сценични похвати – смяна на перуки, костюми, реквизит, без това да олекотява по никакъв начин думите. Поезията звучи едновременно ударно и романтично като обхваща цялата гама от послания – от бунтарството и стремежът да бъдеш различен, през сарказма и критиката към обществото, до любовта и болката от самотата. В изцяло променен акустичен аранжимент /използват се цигулка, пиано, китара, кахон, укулеле/ звучат не само знакови парчета на „Нова генерация” като „Тъмна земя“, „Изповед“, „Малко момиченце“, но и по-малко познати песни – „Яйцето“, „Острови“ /съществуваща само в демо версия/.

Спектакълът гостува във Варна на 31 август от 21 ч. на откритата сцена във вътрешния двор на Археологически музей. А след това зрителите ща имат възможност да споделят своите впечатления и да поговорят с актьорите на по чаша вино.

Кадър от "До последния каприз"
Кадър от „До последния каприз“

Два дни по-рано – на 29 август в рамките на МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде показан филмът на Иван Юруков „До последния каприз“. Това е неговият дебют в пълнометражното кино и работата по него е отнела около пет години. За вдъхновение му е послужил роман, посветен на живота на Николо Паганини. Сюжетът се завърта около виртуозен цигулар, чиято е цел е да изсвири перфектно „24 каприза“ на италианския гений. Оттеглил се в планинско село, съдбата му се преплита с тази на две местни момчета – Марти и Пепи, които увлечени в детските си игри откриват заровен пистолет. Начинът на водене на разказа е доста интересен, добавя в историята нотки мистерия и без излишна маниерност ни въвлича в основния замисъл – идеята за твореца.

Един елегантен и докосващ филм, привличащ вниманието с интересен кастинг /освен децата, които са жители на селото, в което се снима, свои роли имат и цигуларят Светлин Русев, както и писателят Георги Тенев/ и вечната тема за любовта към изкуството и възвишеното, и стремежа към съвършенство. След прожекцията на „Златна роза“ миналата година някой ми каза, че посланието било твърде наивно. Вероятно при сегашните обстоятелства е трудно да повярваш, че изкуството може да спаси каквото и да било, но за мен винаги творците ще останат тези, които вадят карфиците от душите ни, за да можем отново да летим.

Зорница Кънчева

„До последния каприз“ – билети на касата на ФКЦ и онлайн на https://bit.ly/37Qj9On.

„Част от колекция“ – билети онлайн на https://epaygo.bg/3463736714 или чрез заявка на телефонен номер 0899462275.

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Други