Днес е 23.10.2021

Елица Матеева: Всеки живее с философията си за щастие, а моята е в шума на вълните

10.08.2021
Ментол 1

Жена, танцуваща на плажа, свободна, сякаш светът е спрял и нищо вече няма значение. Това е кадър от „Ментол“ – лятна красота“, запечатал се в съзнанието ми наравно със Стефан Вълдобрев, Васил Гюров, Ерол Ибрахимов, Рут Колева, Белослава и другите герои от филма. През изминалото пост-локдаун лято, група възпитаници на кино школа „Братя Люмиер“ при Общински детски комплекс – Варна, водени от Елица Матеева, се захващат с нелеката задача да снимат изпълнителите, гостуващи в знаковия варненски клуб „Ментол“. Любопитното е, че децата улавят групите по време на чекинга – без грим и маска, без публика, която да ги аплодира, когато просто напипват пулса на мястото.

Филмът ще бъде показан на 13 август като част от програмата „Кино по пътя“ на фестивала Funcity+ от 20 ч. до статуята на арх. Дабков.

А кой стои зад идеята, каква е предисторията на проекта, имало ли е трудности при осъществяването, както и още красиви истории за музика, море и още нещо, ви очакват от разговора с Елица Матеева – ръководител на кино школа „Братя Люмиер“, или накратко – Госпожата.

Елица Матеева
Елица Матеева

Откъде дойде идеята за филма? Има ли някаква по-специална предистория?

Щеше да е космическо чудо, ако идеята е предложение на учениците ми! Но, уви – това си е изцяло персонално решение. Много обичам джаза и смятам, че импровизацията в него е форма на висш пилотаж за изпълнителите. От доста години съм голяма почитателка на Мирослава Кацарова. Като студентка в НАТФИЗ постоянно слушах нейното предаване „Desafinado“ по Джаз ФМ и през лятото ако в „Ментол“ имаше концерт на Мирослава Кацарова, стоях редовно на първата масичка. А разговорите за джаз и въобще за живота с Мирослава са най-смислените мигове поне за мен. И тъй като обединяващото помежду ни е „Ментол“, а вече втора година тя не е концертирала тук, във Варна, усещайки липсата й, миналата година реконструирах емоцията с мястото, макар и с други герои. Да имаш своя вечер в „Ментол“ с музика на живо е ритуал, а покрай този неосъществен ритуал с Мирослава се запознах с различни музиканти. Много обичам да гледам как музикантите репетират, за мен този процес е свещенодействие. Може би защото най-често сънувам как пея на сцена, но в сънищата е съвсем различно.

Ментол 2

А какво е „Ментол“ във вашите представи – остров на свободата, метафора каква да бъде Варна в един идеален свят или…

„Ментол“ е развитие, свобода, красота, възможната промяна! „Ментол“ е осъществена мечта! Едно е да ти кажат: хайде на „Ментол“, и друго е да ти предложат кафето в мола. Всяка година мястото се променя, има нови активности, сега например кухнята е различна. „Ментол“ за мен е пример как се работи в екип! Има един двигател-идея, около който всички се обединяват и продължават напред. Напоследък се улавям, че любимата ми дума „заедно“ трудно намира пристан във Варна. Тук всеки, който се определя като културен оператор или артист, смята, че е номер едно в своята област, но това е много опасно и води до изпразване от съдържание. Нагледах се на варненски физиономии, които бяха „голямата работа“, а сега пространствата им стоят празни. Но пък си имаме „Ментол“ и слава Богу!

Предполагам, че правенето на филма е било преди всичко забавление, но имаше ли и някакви трудности по време на снимки?

Най-неприятната работа бе носенето на техниката, защото все сама си я носех и така по 5 килограма до „Ментол“ и обратно до дома ми с колелото. Другият проблем бе, че постоянно се сменяха операторите, говорим за деца, които искат да си почиват през лятото, а не да снимат. Наложи ми се някои неща сама да оправям, защото днес младежът е на „шофьорски курс“, друг път „няма време“ и може би затова и филмът е неравен като ритъм, решения и техническо изпълнение в отделните си части.

Васо Гюров в Ментол

Във филма се появяват Стефан Вълдобрев, Белослава, Рут Колева, Ерол от „Уикеда“, Васо Гюров от „Ревю“. „Уикеда“ и особено „Ревю“ са групи символи на едно друго поколение, как премина срещата на децата с тях? Познаваха ли тяхното творчество?

Истината е, че съвременните деца не познават „Ревю“, а трябва! Горе-долу са наясно кой е Стефан Вълдобрев, двама мои ученика са му фенове, но за Рут Колева, за Белослава, за варненските участници във филма нямат абсолютно никакви познания. Дори като им предложих да потърсят, да чуят, не го направиха. Основният проблем на днешната младеж е, че са като в аквариум, според ограниченията на аквариума са и интересите им. Точно този аквариум са опитвам да счупя в работата ми с тях.

Белослава в Ментол

Снимките са след един продължителен локдаун, нещо непознато за нас досега. Усещаше ли се някакво по-особено настроение в тези първи концерти?

Няма да забравя как Стефан и Белослава си носеха маските: Стефан на врата, а Белослава на китката. Имаше някакво озарение през лятото на първия локдаун. Сега лятото е повече умора, защото по време на втората година от пандемията доста хора пострадаха от вируса, загубихме приятели, близки. За мен снимките миналото лято преминаха трудно, защото ми се налагаше от работа да тичам до университетската болница заради брат ми, после обратно. Когато пък го изписаха, той изпитваше ревност към това, което правя в „Ментол“, и постоянно ме упрекваше, че си губя времето, след като не получавам никакви финансови дивиденти. Но всеки живее с философията си за щастие, а моята е в шума на вълните – и това е музика!

Рут Колева в Ментол

Кадрите с танцуващата жена на пясъка са сред любимите ми – така ли изглежда радостта от живота?

Тя е прекрасна! Това е спонтанност, това е сливане с Природата! Кой може да си го позволи? Свободата е привилегия на лудостта! Радостта за мен има различни форми: баклава, прегръдка, секс, музика, синьо небе, дъжд, джаз, погледът на човека до теб, усмивката на дете, танц… Трябва да я викаме по-често в сърцата си, да я каним в домовете си, да сме отворени към другите, за да я усетим! Питам се на какво се радват егоистите, когато егото им затлъстее?

Трябва ли мечтите да бъдат постижими?

Непременно! Макар че моите все още не са реалност, но не се отказвам от тях! Но дори да не сме постигнали мечтите си, няма страшно, защото, ако си здрав и се радваш на слънцето, на вятъра, на вълните, ти си жив!

Разговаря Зорница Кънчева

Снимки Елица Матеева, кино школа „Братя Люмиер“ и личен архив

http://odk-varna.com

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Други