Ранна лятна утрин с ободряващо кафе на балкона, а какво разсейва вашия хоризонт? Може би гларусът, който настървено ровичка в боклука и търси… златни кюлчета или… поне остатъци от нечия трапеза? Ах, тези гларуси, какво изпитание са за варненеца, сдобил се току-що с рогче, кашкавалка, пърленка, кренвиршка! С такъв устрем небесният гласовит летец пикира върху менталната ви опаковка – необходими са поне пет минути, за да излезете от шоковата среща с… Гларуса на Варна – небесният пират на закуски! Но нека си припомним какво и кои бяха гларусите за варненци и гостите на града, когато авторката на този текст, все още дете, посещаваше с другарчета Рибарския плаж – освен птицата гларус, ние познавахме и човешкия феномен „гларус“, който с очарование и жар на трубадур се грижеше за уюта на чуждестранния поток, пристигащ на курорт във Варна – предимно полякини и чехкини – все русокоси и все с очи, в чиято синева се изгубваха дори верните съпрузи от основната социалистическа клетка на обществото – българското семейство.
И когато говорим за курорт, в съзнанието ми винаги се събуждат спомените за калните бани на баба ми, за нудисткия плаж, за номерчето за багаж, което децата слагаха на ръцете си след като родителите заключваха шкафчетата от съблекалните. Спомням си за освежителните сиропи, струващи стотинки и за най-вкусния сироп-букет, състоящ се от всички цветни магии на сиропчийницата. Спомням си в шарено, макар че тези спомени звучат като заглавието на първия български филм, сниман във Варна – „Курортен сън“, с режисьор Панайот Кенков.
Сънувам като неговия герой Жежи това, което градът не е. Ако се качим на машината на времето на факира Игнат от Кестрич ще опознаем истинското лице на Варна, лицето, което днес трудно ми се усмихва. Нима има такава машина? Да, в „Гларус ретро кабаре“- най-новия спектакъл на Държавен куклен театър Варна, има всичко: кабаре, гларуси, машина на времето, моряци, капитан, конкурс за красота, френска мода, квартири под наем, обществено мнение, курорт, плаж, мустакати мъжаги, с една дума това е ХОРИЗОНТЪТ, който всеки от нас би искал да усети, ако си отдели една вечер, посветена на театралното изкуство. Хем палаво, хем иронично, хем изпъстрено с важни факти за историята на града и вкусно, заразително се оказва това театрално чудо, подтиква те да влезеш в играта, има разказ, но тук актьорите говорят основно с тела, с очи, с жестовете на немия филм. Разбира се има и драматургия, закъде без текст, при това този се разбира, казва ти всичко направо като в джаз и ако трябва да сме честни, текстовете на Людмил Станев са си джаз, с цялата красота на свободното фантазиране.
Ще ви дам пет възможни отговора, защо трябва да сте част от публиката на „Гларус ретро кабаре“:
1. В този спектакъл няма излишни дължини, няма да си гледате часовника и да си мрънкате под носа „кога ще свърши?“. Дори няма да искате да свършва, защото тук всяка история си е на мястото, тя е знакова за този град и за теб, уважаеми варненецо!
Поне ще си откриеш корените на онази специфична варненска чепатост, която често прикриваш със статуси за европейски облик на града.
2. Ще научиш колко важни са чехите и разбира се чехкините за културното възвишение на този град, че без този миролюбив народ едва ли вестник „Варненски кореняк“ щеше да пусне протестната статия срещу конкурсите за красавици: „Тая епидемична болест за „избор на красавица“, ето че зарази и част от варненското гражданство.“ (брой 20, 1929 г. ) Три години по-късно курортното дело във Варна си има известна „кралица на плажа“. В „Гларус ретро кабаре“ оживява цяла картина, посветена на изборите, конкурсите и на красавиците.
3. Варна е Морската градина, Варна е Морското казино, Варна е гарата с треновете, Варна е бялата шапка на морячето, което заглажда с пръсти тънкото си мустаче при появата на девойка с шармантна капела! Варна е и онзи чичо с потурите, дето все се страхува да ги свали на плажа и замени с бански костюм, Варна е и първият автобус „Херкулес“, произвеждан във фабриката в село Аспарухово… какъв змей е само този автобус! Варна е и смехът на бебето в количката, когато наблюдава през процепа на своето небе изгубените в превода родители – закъде бързат, какво гонят? Варна е строгият поглед на Маман – шефът в кабарето, Варна е песента на морето, Варна е приказка, ако живееш с ритъма на „Гларус ретро кабаре“!
4. Актьорите в „Гларус ретро кабаре“? Все още не ги познаваш? Как е възможно? Те са различни! Има всякакви на възраст, ръст, опит, диаметър! Обаче все не мога да разгадая тази магия как я постигат, да са едно, да играят сякаш играят пред, пред… пред английската кралица или пред Папата. Играят сложни неща, които трябва да се направят точно, да се запомни откъде се отваря онази вратичка, после как се премества конструкцията, така че декорът да е като ръкавица за актьора. Ти, уважаеми зрителю, може би не изпадаш в подобни подробности, но аз все ги мисля, анализирам нещата, та нали без актьори няма театър, театърът не е жив! Затова, когато ръкопляскаш на актьорите от „Гларус ретро кабаре“, им пожелай здраве и бодър дух, за да играят с онзи хъс, който пълни живота ни с радост.
5. Режисура, сценография, 3D мапинг, танци, песни, музика, хореография – широта, размах! „Гларус ретро кабаре“ е обяснение в любов към съвременниците, които се оказаха по-непохватни в живеенето си от пионерите. И какво излиза: да положиш основите, началото на модерната история на Варна е много по-дръзко начинание от това дали в хладилника ни има луканка, макар че и за последното си трябва известна доза акъл.
„Гларус ретро кабаре“ е онази авантюра, от която имаш нужда точно в този момент! Между смеха, закачливото гъделичкане с духа на времето има и нещо, което може би ще почувстваш – историите се повтарят, перманентно сме пред прага на края, в плен на икономическа криза, но за да вървим напред, е нужно да носим искрата, искрата на онези наивни, но необикновени варненци от миналия век, които са превърнали града в „Царицата на Черно море“.
Елица Матеева
Снимки Елица Матеева
Текст: Людмил Станев
Режисьор: Вера Стойкова
Консултант-режисьор: Боян Иванов
Сценография: Адриана Добрева и Венцислав Марков
Костюми: Адриана Добрева
Хореограф: Татяна Соколова
Авторска музика: Иван Кръстев
Аудио дизайн: Йордан Димитров
Видео: Тодор Тодоров
В ролите: Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Евгения Василева, Мария Томова, Гергана Господинова, Миляна Ношкова, Балена Ланджева, Диана Цолевска, Красимир Добрев, Галин Гинев, Стоян Стоянов, Валентин Митев-син, Иван Шумаров, Даниел Добрев, Емилия Петкова, Диана Стайкова, Таня Жекова, Юсеин Нуриев. Спектакълът е част от културния афиш за 100-годишнината на Варна като курортен град.
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.
Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/
