От 8 до 27 юли ще може да се види юбилейната изложба на Цветан Кръстев – едно от големите имена в неконвенционалното изкуство в България.
Знакови творби проследяват творческия път на художника концептуалист, който създава свои обекти и територии в постоянен обмен на идеи с природата и продължава да изненадва.
Откриването на изложбата е на 8 юли от 18:00.
Символ на младото, провокиращо, но дълбоко в прозренията си мислене, Цветан Кръстев е от артистите на новото време, които определят значими посоки в българските визуални изкуства от последните десетилетия. Неговите творби се превръщат в акции, извикват въпроси, оставят следи в средата или просто заживяват в природния кръговрат на граденето и разграждането. Всеки творчески акт на Цветан Кръстев е явление, а тази ретроспектива, събрана в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, под името “Автогейм”, е истински празник за познавачите. Работите, представени в обекти, снимки, видео и видеоарт, припомнят големите проекти на художника, правени през последните 40 години, които вече са част от историята на съвременното изкуство у нас.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на фонд “Култура” на Община Варна.
Откриването на изложбата на Цветан Кръстев ще бъде на 8 юли от 18:00 в ГХГ – Варна на ул. “Л. Каравелов” 1.
Изкуството на Цветан Кръстев представя изкуствоведът Румен Серафимов, който ще открие изложбата:
В търсене на изгубените смисли
Един художник броди край морето в търсене на изгубените смисли, заслушан в звуците на природата, на човешкото суетене и на собствените си представи за изкуство.
Цветан Кръстев прави това вече почти 40 години. Създаде изключително качествени творби на съвременното визуално изразяване и постепенно, но безспорно стана един от най-добрите художници в най-новото българско изкуство. Още когато започваше в началото на 1980-те години, той правеше различни и нестандартни за тогавашната художествена ситуация работи – мащабни инсталации и обекти от природни материали, от дърво и камък, почти винаги на морския бряг. Те бяха близки до лендарта или до екологичната художествена концепция, но при всички случаи бяха впечатляващи и новаторски за нас. И въпреки че дълго време никой (дори и аз) не оценяваше и не посочваше очевидната естетическа стойност и важното значение на творбите му за обогатяването на художествения език, Цветан Кръстев стоически, мълчаливо и безкомпромисно продължи да създава неконвенционално съвременно изкуство. Изгради и пусна в морето свой личен остров (Трансмисия, 1992 г.). Ритуално изпари морската вода чрез слънцето и я превърна в морска сол (Приобщаване на Черно море към световния океан, 1997 г.). Пренесе на гръб тежък камък пеша от брега на Варна до Шумен и то наистина, без никаква симулативност, и след показването му в изложба го върна обратно на морето във вид на каменен прах (Пренасяне центъра на тежестта, 2002 г., Разпиляване центъра на тежестта, 2004 г.). Нарисува с дигитални средства живо море и го постави сред класическите морски пейзажи на Георги Велчев (Неомаринизъм, 2006 г.). И още стотици изумителни произведения.
Така описани, творбите му сигурно звучат странно на тези, които не са ги гледали, но великолепните фотоинсталации, обекти, видеофилми и текстове, чрез които Кръстев ги представя, имат невероятно въздействие и изключителна естетическа и интелектуална сила.
Художникът боготвори Природата и моделира своите концептуални визии главно в нея и чрез нея. Вглежда се в нейните градива, размества и обработва мащабни терени (Възстановяване на морето в реални граници, 2010 г.), променя агрегатни състояния и материи, размишлява философски за ритъма и смяната на годишните и човешките времена (Един филм за лятото, 2008 г.). Прави го с някаква демиургична лекота, сигурност и воля. Интересува се от отношението Природа – Човек в универсален, а понякога и във вселенски аспект, търси всеобщите причини и принципи, етическите фундаменти и креативните същности на земната и човешката природа. Посочва Пътя като нещо съдбовно важно и го изследва като движение, търсене, промяна, процес, преодоляване, познание, овладяване и съзидание, като включва и Сизифовския контекст на усилието и бунта, и Одисеевата цялост и завършеност на пътуването и завръщането.
Артистичният път на Цветан Кръстев до голяма степен протича в постмодерния период на изкуството, който даде на художниците свободата и сладостта да играят с понятия, дискурси, стари и нови първообрази, политически и културни образци, да иронизират, пародират и провокират по най-радикален начин. За съжаление сцената се насити и с претенциозни концептуални конструкти, носещи обърканост, празнота и безсмислие.
Точно категорията смисъл отделя и откроява изкуството на Кръстев в съвременната художествена среда. С визуална култура и концептуална дълбочина той преоткрива сериозните смисли и духовните феномени на човешката и природната същност. Постига го оригинално, с мащабни артистични жестове, но и с някаква трудно постижима в този род изразяване човешка топлота и добронамереност – отвъд често срещаната агресивност и деструктивност спрямо етически и естетически ценности, отвъд шизофренната импулсивност на самовлюбеното Его. Цветан Кръстев е вътрешно свободен, овладян и хармоничен в себе си артист, който непрестанно интерпретира и представя “фрагментите на субективната си реалност”. Във внушителната панорама на видеотворбите му от последните 25 години съществуват множество поредици, които той нарича „Дзен практики“, „Сезонни интервенции“, „Малки глобални намеси“, „Кратки истории по действителни случаи“, „Лунни етюди“, „Приложна метафизика“, „Фосили“, „Автопортрети“ и пр. В тях с часове можем да съзерцаваме умните истории и персоналните ритуали на Цветан Кръстев, да слушаме или четем поетичните му и мъдри текстове, да се радваме на оригиналните му прозрения в художествената интерпретация на света и човешкото битие.
В този красив и огромен лабиринт от субективни художествени фрагменти може лесно да се осъзнае, че художникът е абсолютно верен и отдаден на креативната си и етическа кауза, че посвещава всеки ден и миг на това да съзира, изгражда и скрепява тези отделни фрагменти в една цялостна духовна реалност, където, макар и самотен, се чувства щастлив да продължава некомерсиалния си път в изкуството. Сред това визуално множество със сигурност ще се усети чувствеността и силата на любовното му обяснение към Природата, фината ирония и самоирония към човешките намеси и поведение, премерения му и овладян артистизъм като главно действащо лице, без никакви лековати и смехотворни игрички. Неизбежен е респектът от безкрайното въображение, от вкуса към странното и необикновеното, от дълбочината на интелектуалния поглед и размисъл.
„Не правете нищо в материалния свят, ако не се налага! Направете го във въображаемия!” ‒ изписва в един от филмите си Цветан Кръстев ‒ търсачът на изгубените смисли.
Цветан Кръстев е роден през 1961 във Варна. Завършва Художествената гимназия в Казанлък. Работи в областта на концептуалното изкуство. Създава живопис, лендарт, пърформанс, инсталации, обекти, видео арт. Участвал е в множество изложби, фестивали, биеналета и форуми на съвременното изкуство в България и чужбина. Живее и работи във Варна.
Самостоятелни изложби
2020 – САМСИ, София, България; 2019 – Музей Геoрги Велчев, Варна, България; 2014 – Галерия Резонанс, Пловдив, България; 2014 – Съвременно пространство, Варна, България; 2005 – Национална художествена галерия, София, България; 2003 – Музей Геoрги Велчев, Варна, България; 2002 – Галерия ЮКА, Варна, България; 2001 – Галерия Буларт, Варна, България;1998 – Галерия ТЕД, Варна, България.
Групови изложби (селекция)
2019 – Съвременно българско изкуство, галерия Галатека, Букурещ, Румъния; 2019 – Съвременно българско изкуство, галерия Бранкуши, Букурещ, Румъния;2019 – Те правят каквото си искат, Съвременно изкуство от България и Германия, Варна, България; 2013 – Международен фестивал за кратки форми, Сърбия;2013 – 10. Международен филмов фестивал, Науса, Гърция; 2013 – 2nd Motion International Festival, Кипър;
2012 – 5. Международен фестивал Thermaikos, Солун, Гърция; 2012 – 5. Международен фестивал за видео арт на публични пространства, Екатеринбург, Русия; 2011 – Торонто, градски филмов фестивал, Канада; 2011 – Едноминутен филмов и видео фестивал, Аарау, Швейцария; 2011 – 8. международен филмов фестивал, Науса, Гърция; 2011 – Магмарт международен видео арт фестивал, Италия; 2011 – Експресиони видео фестивал, Милано, Италия; 2011 – Гигук Видео арт, Губен, Германия; 2009 – Галерия Прогрес, Белград, Сърбия; 2008 – Световен едноминутен видео фестивал, Пекин, Китай; 2007 – Визуално безсмъртие, съвременно българско изкуство Базел, Швейцария;
2006 – Съвременно българско изкуство, Ниш, Сърбия, 2001 – Съвременно българско изкуство, Ню Йорк, САЩ; 2001 – Международно биенале за съвременно изкуство, Кайро, Египет; 2000 – Международно триенале на пластичните изкуства, Алборг, Дания; 1999 – Съвременно българско изкуство, Рига, Латвия;1992 – Съвременно българско изкуство, Плимут, САЩ.
Награди: 2003
Награда на публиката, 10. Международен филмов фестивал в Науса, Гърция; 2013 – Награда на публиката, Международен филмов фестивал Кратки форми, Сърбия; 2011 – Награда за съвременно българско изкуство Unlimited МТЕЛ, София, България; 2006 – Награда за цялостен принос в културата на страната, Галерия Буларт, Варна; 2005 – Награда на студио за графичен дизайн Сталкер, Варна;
2003 – Награда на Къща-музей Георги Велчев, Варна.
Нина Локмаджиева
Снимки и репродукции: личен архив Цветан Кръстев и Александър Николов