Днес е 04.08.2021

Василена Радева или за щастливо завърналата се Алиса в града на своите гимназиални години

06.07.2021
Василена Радева
Василена Радева, снимка личен архив

Ако трябва да опиша режисьорката Василена Радева с име на филм, без колебание това е: „Лисицата и детето“. В цялата си същност за мен тя е едновременно и двата персонажа от филма на Люк Жаке, защото е съхранила любопитството си към живота. Така се случи, че учихме в един и същи клас при професор Пламен Марков, но в онези години аз бях Каката – бях най-голямата, а тя детето. Животът, този немирен шегобиец предложи друга схема в разпределението на ролите, днес тя е Каката в режисурата и с основание, ако се запознаете с работата й в театъра, а аз си останах детето, при това с поприще да работя с деца. Но от позицията на детето в киното, зададох своите въпроси на Каката в театъра, защото Василена е режисирала необичаен спектакъл, селектиран в програмата на МТФ „Варненско лято“ – „Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“, по мотиви от книгата на Петя Накова „Годината на осемте химии“. В спектакъла участват 4 актриси с различен опит, идващи от различните зони на театралността – всяка една от тях е преминала през обучението на интересни учители – режисьори, но всички заедно създават чрез своя камерен ансамбъл вълнуващ организъм, който може би ще бъде лакмус за варненската публика, ако тя участва в театралното пътуване на 7 юли от 19.00 ч. Градската художествена галерия. Не пропускайте „Тяло, хвърлено под ъгъл в хоризонта“!

За много неща питах Василена Радева и ето какво се получи от тази наша среща на варненска земя.

От дебюта ти на професионална сцена като режисьор с „Вампир“ преди 16 години до “Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“ през какви бутони премина Василена Радева в своя живот? Участвала си в МТФ „Варненско лято“ много пъти, но тази година е специална, защото ТЕАТЪРЪТ отново живее заедно със зрителите си на сцената, а не във виртуалното пространство. А в личен план кои и какви са специалните неща, как си представяш този спектакъл в пространството на Градската галерия?

Благодаря, че ме подхващаш още от дебюта, защото началото на този въпрос ме подтикна към равносметка, важна за мен, но с която не бих занимавала читателите. Накратко – двата основни “бутона” и тогава, и сега за мен са: театърът като възможност за създаване на един по-добър и по-ясно организиран свят в света и животът, както в личен, така и в обществен план, който зарежда, провокира, а понякога и саботира изкуството. Най-пресният пример е настоящата пандемична несигурност, която осуети доста публични събития, но и ни напомни, че всяка среща на живо между артисти и зрители е много специална. И, разбира се, екипът на спектакъла ни е силно развълнуван и благодарен за възможността да съпреживеем представлението си с публиката на МТФ “Варненско лято”. Вярвам, че особената, нетеатрална атмосфера на пространството в Градската галерия ще допринесе за интимното и автентично възприемане на нашия спектакъл.

Тялохвърлено под ъгъл към хоризонта“ , режисьор Василена Радева, снимка Иван Дончев

„Ах, Василена Радева! Тя е моя ученичка, непременно искам да я видя!“ – възкликна госпожа Сия Папазова, когато в качеството на колеги в Общински детски комплекс и приятели в сложния свят на възрастните й казах за програмата на МТФ „Варненско лято“ 2021, кое е златното ключе, което отвори любопитството ти към театъра?

Светлината, която струи от очите на артистите на сцената, тя ме омагьоса в много крехка възраст и не спира да ме възхищава и днес. А още в школата на “Златното ключе”, съградена от тези големи личности Катя и Сия Папазови, ми бе дадено да открия и своето професионално ключе към театъра – режисурата, тъй като покойната Катя Папазова ми възлагаше малки постановъчни задачи и чрез допълнителна литература и разговори ме поощряваше да вниквам отвъд видимостта на играта.

Да поговорим за болката на физиката и болката на душата и нека направим връзка с последния театрален проект, под твоята диригентска палка. Кое е страданието, с което най-трудно се справяме?

Загубата на близък човек, която често предизвиква и загуба на смисъл, е уви, страданието, на което всички сме обречени. Не знам как се справяме с това, при всеки е индивидуално. И в това отношение нашият спектакъл не може да “даде съвет”, защото историите в него са на жени, които отстояват себе си в името на живота и успяват да намерят смисъл дори в болестта, колкото и нелогична да е появата й в техния микрокосмос. Мисля, че това представление носи светлина, макар и през сълзи, но уви, то не може да бъде утеха за хора, чиито близки не са преодолели това изпитание.

„Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“ , режисьор Василена Радева, снимка Иван Дончев

Сложна е женската природа, но и спонтанна, волна – какво боли в душата ни днес според Василена Радева – това, че все още жените са уязвими като обект на насилие, че някъде по света са принудени да носят бурки и фереджета, че в света на бизнеса у нас, когато се прави интервю за работа, на жена с деца се гледа като на усложнение от страна на работодателите… Какво се случва с този 21. век?

Това е много обширна тема, с един болезнен аспект от която се занимаваме в едно друго представление на „Паник бутон театър“ – проблема за домашното насилие, дори в 21. век, дори в уж светска европейска държава като нашата. Но аз лично вече не бих поставяла фокуса само върху уязвимостта на жените. Мечтая за свят, в който са зачетени човешките права, както и личностните качества на всеки, независимо дали е жена, мъж или дете. Да не говорим за правата на животните да не стават жертва на човешката жестокост, както и на търговски или научни интереси.

Василена Радева все още не е щатен режисьор – защо? Що е то независим артист в условие на пандемия?

Ха-ха, ами може би защото никой директор на държавен или общински театър не ме е поканил да съм на щат. Шегата настрана, аз не деля артистите на независими и щатни, а на такива с будни или закърнели сетива за театър.

Имаш ли в режисьорското си чекмедже драматургия, с която би искала да подразниш сетивата на трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“?

Имам! И се надявам все някой ден да се осъществи желанието ми за работа с тази много интересна трупа и възможността за по-честа среща с публиката на Варна.

Със своя съпруг Нейтън Купър си в основата на компания – „Паник бутон Театър“. Кое предопредели този избор, какво се крие под названието на компанията, приемате ли предложения, идеи за проекти на колеги, или сте се концентрирали във ваши лични теми за изследване? Какво предизвиква днес „Паник бутон Театър“ към следващата крачка за спектакъл?

На този обширен въпрос ми се иска да отговоря делово, това е новият сайт на нашата театрална компания: www.panicbuttontheatre.com, на който читателите могат да получат визуална и детайлна представа за нашата мисия и творческа посока. Наименованието е щастливо хрумване на Нейтън, който прибави към него и слогана push with care (натискай отговорно), което до голяма степен отразява начина, по който ние се опитваме да работим във всеки социално ангажиран или чисто творчески проект.

Василена Радева, снимка личен архив
Василена Радева, снимка личен архив

Коя е Василена Радева точно в този момент?

Човек, щастливо завърнал се в града на своите гимназиални години и благодарен на всички близки и приятели, които ме посрещат тук.

Разговаря Елица Матеева

www.panicbuttontheatre.com

Други