Днес е 04.08.2021

„Тя, Цветана Манева“ – декалог за достойнството

04.07.2021

Достигнах до извода, че ми е по-лесно да общувам с хората, докато ги чета. Най-лесно ги разбирам през страниците, ако разбира се, има страници за и от тях. Така сме устроени, че днес трудно си позволяваме да бъдем истински в общуването, защото правилото, че ако се харесаш някому, ти гарантира непременно успех, диктува и поведенческите ни нагласи, но слава Богу, все още се намират човешки същества, които не са подвластни на лицемерието. Съществуват човеци, които живеят над времето, отвъд него, с дистанция. Надвесена над 350 страници от книгата на Георги Тошев и Яна Борисова „Тя, Цветана Манева“ успях да намеря своя отговор на въпроса коя е Тя… Цветана Манева? Осъзнах, че ако нямаме умни думи за среща с Цветана Манева, по-добре да не й досаждаме, защото нейният остър и критичен поглед притежава магията да разпознава лъжата от истината, а когато сме неискрени с Цветана, тя е като нож, като опъната струна, като килър в нощта.

„Мога да оправдая страхливия, слабия или неспособния. Човешко е. Но когато някой се стреми на всяка цена да се представи за нещо друго, за нещо повече, събира подгласници, разпространители или утвърдители – това е нещо, което не мога да приема. Този мой максимализъм може да бъде изтълкуван като крайност, но той по-скоро е предизвикателно предупреждение. Толерирането на посредствеността ни изправя пред проблеми, заради които сме осъдени дълго да тъпчем на едно място.“ ( глава 17, из „Тя, Цветана Манева“ )

Първата част от книгата се развива в монологична посока – тук са събрани мислите на хората около нея, мислите на Цветана, любовта на всички, които са се докоснали до светлината й. Писмата на Галин Стоев, Снежина Петрова, Възкресия Вихърова, Юлиян Вергов, близките й, са трогателни и без патетика ни дефинират как се живее достойно. Втората част е диалогична, тук актрисата заедно с Яна Борисова под формата на интервю, почти като в пиеса, се потапят във философията на нашето съществуване – неравно, бъбриво, дребнаво, заключено в кафеза на Пандемията.

Финализирайки последната страница от книгата, се сетих за киното на Кшищоф Кешловски, странна асоциация или пък няма нищо случайно! Филмите му са чисти, ясни пътеки към Бог, защото в тях има любов към човека като ценност, която постоянно се нуждае от подкрепа, сетих се за „Декалог“ на Кешловски – уж, всичко в него е съвременно, но пропито с правилата на Десетословието. И в „Тя, Цветана Манева“ го има ДЕКАЛОГЪТ. Това не е обикновена история за живота на една актриса, а философия за любовта към ближния, а всяка любов към друго човешко същество се пише от Божи пръст, затова под думите, спомените, писмата, разговорите с Цветана, преоткривам всичко, което сме забравили – онези десет заповеди, определящи смисъла на битието.

„Тя, Цветана Манева“ е книга за онова пространство, което постоянно ни се изплъзва – пространството на смелостта и доброто. Вероятно последните ми думи звучат клиширано, изкуствено, но във време, когато „слязохме под летвата“ за духовността, за да се справим със злобата и завистта е необходимо добротворчество.

„Бог е някъде в душата ни. Моля се. Ще прозвучи може би патетично, но аз се моля за мир, за това да няма природни бедствия и човешкият род да се научи да бъде смирен.“ (Из глава 27 „Тя, Цветана Манева“)

Тази книга е свързана и с нашия град, защото всяко лято Цветана Манева е тук, във Варна, заради Международния театрален фестивал. Сигурно сте я виждали в Морската градина рано сутрин, озарена от безкрая на хоризонта. За Цветана театралният фестивал във Варна е опит за сплотяване, емоционален заряд, изтласкващ негативната енергия.

„Тя, Цветана“ те очаква на 5 юли в Художествената галерия на Варна в 20:30, ще я чуеш, ще я усетиш, ще я обикнеш, а може би след тази среща, в която авторите на книгата ще застанат заедно с Цветана пред теб в цялата си неподправеност и изящна чистота, ще осъзнаеш, че е добре да живееш във Варна (понякога), заради събитията с личности, които променят света.

Елица Матеева

Други