Вера Немирова: Честният разказ с най-ярките средства

10.05.2021

Режисьорката Вера Немирова пред Виолета Тончева за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията…

Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

Дано. Надявам се да е бъде така.

Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България – „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.

Вие имате имиджа на авангарден режисьор, който винаги изненадва публиката, каква ще бъде сега изненадата?

Освен циганската сватба, особеното тук ще бъде това, че действието се развива в един театър. Графиня Марица е звезда, която се завръща у дома, в нейния театър, след като се е наложила на големи световни сцени. Завръща се, за да усети корена си и да потърси любовта.

Вие също се завръщате в България, за да поставяте творби с широк диапазон – от Доницети и Шостакович до Майербер и Калман. Как ги подбирате?

„Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, едно рядко поставяно заглавие, също направих наскоро. В България показвам по-различен, по-нестандартен репертоар в нов прочит, за да може публиката, а и тези, които се занимават с театър, да видят нещо различно, нещо по-особено.

На какво държите като режисьор?

Държа артистите да бъдат автентични, достоверни, честни към себе си и към произведението.

Артистите в „Графиня Марица“ ми разказаха, че са много впечатлени от отношението Ви към тях и от начина, по който ги предизвиквате да правят повече от очакваното.

Това е целта, да правят повече, да се отварят, да стават по-добри.

Как го постигате?

Не знам как го правя, нека другите да кажат. За мен е важно да сме всички една общност и да работим за една кауза. Тя е честният разказ на това произведение с най-ярките средства, които имаме. Това го дължим на композитора и на произведението.

Работите с артисти от много страни, какво ги различава?

Всички артисти живеят в страната на артистите, страната на музиката. В България има много големи ресурси и много необработени сурови диаманти, които искат да бъдат шлифовани.

Майка Ви, Соня Немирова, Ви придружава на репетициите и двете непрекъснато обменяте мнения. Мога ли и на нея да задам въпроси?

Разбира се.

Госпожо Немирова, как си спомняте момента, когато на същата тази сцена за пръв път сте се преобразили в Графиня Марица?

На 15 март 1970 г., на същата тази сцена беше дебютът ми в ролята на Графиня Марица. Да, преди половин век, в постановка на моя бъдещ съпруг Евгени Немиров. Имам прекрасни спомени за онова време. Пях с Делчо Сапунджиев като Тасило и Евгени Леков като Коломан Жупан. Някои от колегите, които участваха в тази прекрасна постановка, за съжаление, вече не са между живите. Спомням си с вълнение за онова време.

На днешната репетиция Ирина Жекова пееше Графиня Марица.

Да, Иринка ще бъде много добра Графиня Марица.

Дъщеря Ви очевидно цени опита Ви като оперна певица и съпруга на оперен режисьор, може да се каже, че сте нейният корежисьор. Как Вие се отнасяте към нея?

Отнасям се към дъщеря си като към колежка, която дълбоко уважавам. Тя има много интересни разсъждения и заключения. Вера е голямо дарование, където и да иде, само това казват. Тя е обичана и носена на ръце от солистите, от хора, от целите ансамбли, с които е работила. За един режисьор е много важно да чувства хората зад гърба си, да разчита на подкрепата им. Това Вера го може, тя има дарбата да сплотява.

Как намирате нейната концепция за „Графиня Марица“?

Разказът на Вера в тази юбилейна за нашето семейство постановка, е много интересен. Графиня Марица не се завръща в старото си порутено имение, както е по либрето, а в родния град, в театъра, където е започнала артистичната й кариера и нейният път към голямата сцена. Корените на всичко това са в един малък град, в един малък театър. С тази концепция Вера въвежда в ситуацията – героинята идва с многото спечелени от нея почитатели и спонсори, за да въздигне отново театъра в родния си град.

В най-общ план, днес това е нашата основна мисия като артисти. Да дадем шанс театърът да го има и там, където е бил прекъснат, потокът към театъра отново да потече. Посланието на постановката е да се борим да имаме театър – сега и во веки веков, амин!

Какво означава да си част от прочутия род Немирови?

Вера е четвъртото поколение, което влага живота си в темелите на българската култура. Първо дядо й – писателят Добри Немиров, след това баща й – режисьорът Евгени Немиров и майка й – оперната певица Соня Немирова. Всички ние вървим по един и същ път.

Да си част от такава фамилия, значи да носиш голяма отговорност за това, което правиш. Да бъдеш винаги с отворено сърце и с чиста душа пред хората. Да казваш това, което мислиш точно, без преувеличение, без извъртане, без опити да се скриеш. Просто да си това, което си.

ВЕРА НЕМИРОВА е едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа. Родена в София, тя е потомка на рода Немирови – майка й е оперната певица и педагожка Соня Немирова, а баща й е оперният режисьор Евгени Немиров, син на писателя Добри Немиров. След смъртта на бащата, семейството заминава за Рощок в Източна Германия. През 1996 г. Вера Немирова завършва Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин със специалност оперна режисура. През 1999 г. завършва второ висше образование със специалност музикална режисура в медиите – видео, телевизия и кино. От 1998 г. започва самостоятелна режисьорска дейност с постановки в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния, България.

Широк отзвук в международната преса намират нейните постановки:

2002 – „Графиня Марица“ от Калман, Фолксопер, Виена;

2003 – „Макбет“ от Верди, Опера Бон;

2004 – „Момичето от златния запад“ от Пучини, Дойче Опер, Берлин;

2005 – „Риголето“ от Верди, Люцерн;

2006 – „Еврианта“ от Вебер и „Отело“ от Верди, Земпер Опер, Дрезден;

„Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Рига

2007 – „Танхойзер“ от Вагнер, Франкфурт на Майн;

„Дама Пика“ от Чайковски, Щатсопер Виена, под диригентството на Сейджи Озава;

2009 – „Макбет“ от Верди, Щатсопер Виена;

2010 – дебют с постановката на „Лулу“ от Албан Берг в Залцбургския фестивал, с диригент Марк Албрехт;

2011 – „Антигона“ от Томасо Траета, под диригентството на Рене Якобс в Щатсопер, Берлин.

От 2010 г. до 2012 г. Вера Немирова реализира цялата тетралогия на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ във Франкфурт на Майн, под диригентството на Себастиян Вайгле.

Вера Немирова е финалист на Втория международен конкурс за Оперна режисура в Грац, Австрия, 2000 г. В периода 2001-2002 е стипендиантка на Академията за изкуства в Берлин, която й присъжда своята награда в секция изпълнителско изкуство. От 2001 до 2003 г. е член на Академията за съвременен музикален театър при културния фонд на Дойче банк, с награда за постановката й на „Празникът на агнетата“ от нобеловата лауреатка Елфриде Йелинек и Олга Нойвирт, осъществена в Хамбург.

Режисьорските прочити на Вера Немирова са многократно номинирани за най-добри постановки на годината в престижното международно списание Opernwelt. В мартенския брой 2012 г. на същото списание, нейният спектакъл „Залезът на боговете“, четвърта част от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, получава изключително висока оценка.

Вера Немирова е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер“ в Берлин и доцент във Виенския университет.

През 2008 година за първи път работи в България. В Софийска опера и балет поставя „Момичето от златния запад“ от Пучини. Следват „Любовен еликсир“ от Доницети в София, „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович в Русе и Пловдив, „Африканката“ от Джакомо Майербер в Стара Загора, „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Русе, „Царицата на чардаша“ във Варна и др.