Днес е 22.06.2024

Светослав Тодоров: Надеждата няма проблем да се разхожда сама, стига да не я изядат навън

21.10.2020
Светослав Тодоров
Светослав Тодоров, снимка Драго Горанов

Зорница Кънчева разговаря със Светослав Тодоров преди RADAR Festival Beyond Music 2020.

Светослав Тодоров е един от приятелите ми по музикална линия още от времето преди социалните мрежи, когато се свързвахме в специални форуми. Смятам го за своя личен водач (подобно на дантевия Вергилий) в заплетения свят на съвременната ъндърграунд музика и благодарение на неговата помощ не застинах във времето на Depeche Mode и The Cure. Първоначално го познавах под името The Fein, като в това му алтер-его все още можете да го срещнете в платформата Indioteque – организатори на множество алтернативни партита и концерти. Другата страст на Светослав е писането и освен като част от екипите на “Капитал”, “Balkan Insight” и  “Виж!”, той е автор на изданието с кратки разкази “Хората, които заспиваха сами” (2014) и на зина “Десет разговора” (2017).

„Няма нищо да ти се случи“ – обложката с автор Калина Иванова

“Нищо няма да ти се случи” е новият му проект, в който е успял да обедини двете си увлечения – музиката и литературата. Аудио сборникът съдържа 10 микро истории, които всеки сам може да си подреди в жанрови чекмеджета или дори да допише. В начинанието са въвлечени  актрисата Ина Добрева (глас) и композиторът Стоимен Стоянов –  Nocktern (саундтрак). Премиерата на “Нищо няма да ти се случи” под формата на поетично-звуков пърформанс ще бъде на 25 октомври в Градската художествена галерия – Варна, в рамките на RADAR Festival Beyond Music 2020.

– Това ли беше твоят начин да съчетаеш двете си страсти – литературата и музиката?

 – С годините се старая да мисля минимално за себе си и максимално за това от каква естествена среда се нуждаят историите. Това понякога ме дърпа далеч от конвенционалната проза. Вълнува ме кое обогатява текстовете, кое ги оставя във все пак една приятно незавършена форма, че да могат да бъдат дописани от читателите или слушателите – как правиш две стъпки напред и една назад, и все пак напредваш. Харесва ми да мисля за тях повече като изразно средство, което може да се обедини с друго и така да създаде нещо различно. Не искам животът на текстовете да започва и да завършва с прочит. Примерно, веднъж един познат ме спря и каза, че наскоро е чел мои разкази. “И си стоях такъв, абе, замислих се за нещата от живота.” Зарадвах се, тъй като животът на някой от разказите беше продължил с някоя друга минута след прочитането.

– А чисто като потребител имаш ли афинитет към подобна аудио форма?

– Да, но по заобиколен начин. Интересът към аудио формата започна през подкаст революцията и различните игри със звуковия дизайн, които ми се сториха като ново ниво на разказване на истории, ново ниво на доверие и внимание от другата страна. Още преди около пет години имах подобен опит, но със съвсем друг текст, с Радослав Чичев и Ангел Симитчиев (който също е част от програмата на Radar и ще представи новия си албум като Mytrip) – някак остана замразен, тъй като ми се струваше, че точно текстовият компонент е най-слабият и трябва да има една уравновесеност, която може би успях да изградя сега.

Колкото до типичните аудио книги, през последната година най-сетне им направих място. По време на изолацията всъщност те ми възстановиха фокуса след седмици наред, в които не можех да се съсредоточа върху книга от огромния приток на новини и безкрайни работни дни. След като изслушах Cleanness на Гарт Грийнуел (беше добра подготовка и за новия протестен сезон, действието в книгата частично се развива на фона на протестната вълна в България от 2013-2014) и Oracle Night на Пол Остър, изведнъж се почувствах готов отново да се потопя и в стандартния процес на четене. Последно слушах разкази на Кларис Лиспектор и аудио стихосбирката Violet Bent Backwards Over the Grass на Лана дел Рей – звучи като една доста по-лаундж версия на нашия проект!

– Как се срещна с Ина Добрева и Стоимен Стоянов? Лесно ли ги убеди да се включат в проекта?

Композиторът Стоимен Стоянов по време на RADAR 2018

– Със Стоимен се познаваме покрай концертите на лейбъла за нойз и ембиънт музика Amek и дългогодишната поредица от концерти на “Аларма”. Случайно стана въпрос за идеята, когато се разминахме на улицата и той сам предложи да направи музиката към нея.

Актрисата Ина Добрева е гласът зад текстовете, снимка личен архив

С Ина не се познавахме преди записите, но имаме някои общи приятели и имах силна интуиция, че тя може да е правилният човек за историите – вече имах идея за женски глас, за да може да се внесе нюанс в текстовете, който не съм заложил. Ако има достатъчно елементи, които да предизвикват авторовата визия, ще остане най-силното от нея.

А това, че може да излезеш, да видиш познат и след минута спонтанно да планирате идея, която ще бъде активна месеци наред, е едно от нещата, които обичам в София. През годините много ценни преживявания се случиха спонтанно и интуитивно. В тези моменти вярваш на Дейвид Линч, който казва, че идеите са навсякъде около теб и просто трябва да се протегнеш и да ги хванеш.

– Казваш, че си се вдъхновил от роман на Стефан Цвайг за живота му преди и по време на Втората световна война и песен на Pet Shop Boys – реакция на СПИН-вълната. Как това кореспондира сега с нашия живот по време на пандемия?

– Влиянието е по-скоро в заглавието – не е директен цитат, но е сбор от редове в мемоара “Светът от вчера” и стихове в песента It Couldn’t Happen Here, в посока на преживяването на трагедия, която не си очаквал. Кореспондира на пандемията с начина, по който не очаквахме да се случи събитие, което всъщност рано или късно трябваше да дойде покрай постоянното изтощаване на ресурсите, с които живеем, и пандемичните сами по себе си грешни решения, които правим, когато дойде изборният ден.

– Заглавието “Нищо няма да ти се случи” успокоение ли е или предупреждение?

– Понякога си мисля, че си е направо шега.

– Аудио сборникът си има саундтрак, но какъв беше твоят саундтрак, докато пишеше или по-скоро подреждаше историите?

– Тези групи и изпълнители, в които така потъваш, че си едновременно в песента, но и тя ти дава ментално пространство да мислиш за нещо съвсем друго – за последните две-три години това със сигурност са Liima, Pumarosa, No Age, DIIV, Mark Lanegan, The Soft Moon, Phoebe Bridgers.

– За “Хората, които заспиваха сами” даваш определението “моментна проза”, а тук?

– Донякъде причина за определението е Ани Илков, който беше селектор на поредицата с нови автори на Университетското издателство, в която попадна и този сборник. Той държеше да има нещо отличително под заглавието, което да индикира по-различен жанр, тъй като просто “кратки разкази” не му се струваше достатъчно. “Моментна проза” е взаимствано от сръбския писател на кратки разкази Давид Албахари. Той споменава това като възможен етикет в предговора към сборника “Кравата е самотно животно” (от поредицата “Кратки разкази завинаги” на “Жанет 45”) – интересно, че като проверих, като че ли никой не го беше “взел”, така че реших да го използвам. До голяма степен прилягат и на текстовете в следващите издания, но все по-малко искам да ги категоризирам. Много хора около мен определят текстовете като чиста поезия и макар че не съм ги писал от този ъгъл, не възразявам. Свободни са да бъдат това, което читателите искат да бъдат.

– След традиционна книга, zine, аудио сборник, каква е следващата форма?

– Преходът от книгата през самиздата до аудиото е почти като едно постепенно физическо изчезване. Така че ми се иска да рестартирам с рязък завой. Едновременно имам желание да се отдам на нещо по-цялостно и обемно, може би дори роман, от друга страна просто ми се иска да пиша по няколко реда, да ги хвърлям през някой прозорец или оставям на пейки.

Предполагам, че евентуална работа по по-дълъг текст е и вътрешна нужда: налагане на дисциплина и усещане за линеарност на фона на година, в която динамиката е постоянно накъсвана, а “скоро” и “отдавна” са вече субективни понятия.

– И накрая – понеже личният ми фаворит е “Света Надежда” – трябва ли да връзваме надеждата на каишка или можем да я пуснем да се разхожда сама?

– Няма проблем да се разхожда сама, стига да не я изядат навън.

Разговаря Зорница Кънчева

Сборникът „Нищо няма да ти се случи“ е онлайн на https://svetoslavtodorov.bandcamp.com/

https://www.facebook.com/radarfestivalbeyondmusic

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ https://artvarna.net/events/

Други