Днес е 21.10.2020

„Златна роза“ – да свалим маските от сърцата!

03.10.2020

Когато писах предварителния текст за 38-то издание на фестивала „Златна роза“ и споменах, че ключовата дума този път ще е дистанция, се опасявах да не изляза лош пророк. И тази физическа отдалеченост, която пандемията ни налага, да не се е пренесла и на екрана. Защото само преди няколко години от реколтата родни филми лъхаше толкова студенина и безлюбовие, като че ли сърцата на авторите още тогава бяха покрити с маски.

Този път любов имаше в изобилие – романтична, забранена, братска, обсебваща, към изкуството – с една дума, каквато си поискате. И историята за тази, която най-много ме развълнува – непозволената и сочената с пръст, спечели голямата награда. Като ръкостискане между публиката и специалистите бих определила избора на журито за „Златна роза“.

Страх
Кадър от „Страх“, режисьор Ивайло Христов

„Страх“ на Ивайло Христов притежава всички необходими компоненти да се хареса на масовия зрител, без в нито един момент да прави завой към комерсиалното. Изключително добре построен разказ, който по един комичен и ироничен начин третира такива сериозни теми като отношението към бежанците, расизма, уплахата от непознатото и другостта и най-вече страха от признанието, че нямаш спомен кога за последно си се чувствал истински щастлив. Допълнителна плътност на този прекрасен черно-бял филм дава и играта на Светлана Янчева (приз за женска роля) – сурова, без грим, лишена от всякаква суета, тя кара ни кара да я следваме в захлас.

Рекордьор по брой отличия стана другият ми личен фаворит – „Сцени от живота на една актриса“ (за режисура, сценарий и специална награда на международното жури на „Златна роза“). Иван Владимиров успешно е развързал връзките на кецовете и е направил един не толкова отворен към публиката филм, но в същото време комуникативен по един нестандартен начин. Необичайният подход да съшиеш една продукция с парчета от други творби, дава на този кино пачуърк особена притегателност. Познавачите ще се забавляват да отгатват препратките към Годар, Бергман и т.н., както и със срещите с родни актьори, голяма част от които играят себе си – Мариус Куркински, Иван Бърнев, Владо Пенев, Валентин Ганев. Спойката между всички кръпки е Радина Кърджилова, която изглежда е надраснала сериалните си изяви и тук пресъздава с лекота един малко чеховски образ, доближаващ се до съвременен вариант на Нина Заречная.

С филма „Житие“ (заснет по последния сценарий на Красимир Крумов – Грец) имах пълно разминаване и затова въпреки запомнящото се изпълнение на Иван Бърнев, отличието му за мъжка роля дойде малко неочаквано. Нямам обяснение защо беше пренебрегнат Владо Пенев, който изиграва наистина сложен персонаж в проекта „Рая на Данте“. Дебютният филм на Димитър Радев (награда на критиката), независимо, че на моменти ми изглеждаше ретро, ме спечели с деликатността и финеса, с който обговаря една толкова болезнена тема като лагера в Белене.

Като стана дума за дебют, призът в категорията отиде при Яна Титова за „Доза щастие“. Имам резерви към творбата, най-вече заради драматургичната недостатъчност и липсата на биография на героите, но продукцията е заснета изключително модерно, с отличен саундтрак и можем спокойно да й лепнем клиширания комплимент – че не прилича на българска. Филм от същия сегмент е и „Дани.Легенда.Бог“ на Явор Петков. Издържан в духа на гангстерските комедии на Гай Ричи, той получи награда за операторското майсторство на Румен Василев, но аз искам да изтъкна и превъплъщението на Димо Алексиев, който критиците сравниха с Джак Никълсън, но на мен ми напомня на Робърт Карлайл в „Трейнспотинг“. Въпреки че не влезе в списъка с отличниците, ще спомена и първия режисьорски опит в пълнометражното кино на Иван Юруков – „До последния каприз“. Един елегантен и докосващ филм, привличащ вниманието с интересен кастинг и вечната тема за любовта към изкуството и възвишеното, и стремежа към съвършенство.

И за да не стане, както се казва във „Страх“ – „The bathrooms are full with shit, but it’s from heart”, се надявам авторите да не загубят смелостта, свежестта и обичта към това, което правят, защото субсидията не замества сърцето.

Зорница Кънчева

Пълния списък на наградените можете да видите на www.zlatnaroza.bg

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ https://artvarna.net/events/

Други