Сега е далеч по-важно този филм да се види, отколкото да се правят нови, казва Явор Петков.
На въпроса кой е Явор Петков и какво иска хората да знаят за него, той отговаря, че единственото, което му е интересно за неговите любими сценаристи и режисьори, е начинът им на работа. Роден е през 1987 в Казанлък и е израснал в семейство на художници. Завършва образованието си в Бремен, Германия, а от 2010 живее в Лондон, където основава продуцентската компания „Шипка”. Зад гърба си има вече два късометражни филма – „Amber“ (2014) и „Green Man“ (2014).
За своя дебют в пълнометражното игрално кино Явор Петков е избрал „Дани. Легенда. Бог.“. Дани е бизнесмен и общински съветник, съгласил се да участва в епизод от английска документална поредица за пране на пари. Още в първия снимачен ден той обявява на журналистическия екип, че реално ще снимат филм, в който той ще бъде главен герой, сценарист, режисьор и продуцент. В ролите ще видим Димо Алексиев, Джеймс Бабсън, Кейт Никълс, Илияна Лазарова, Валентина Александрова, Сузанита, Борислав Марковски, Емил Каменов, Георги Налджиев, Йордан Данчев.
Премиерната прожекция на „Дани. Легенда. Бог“ ще бъде в рамките на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна на 29 септември от 20:15.
– Кой е Явор Петков и какво искате хората да знаят за вас?
– Преди всичко искам хората да знаят за филма ми и да отидат да го видят на фестивала във Варна или по-късно, когато излезе по кината / VOD платформи. На мен единственото, което ми е интересно да знам за моите любими сценаристи и режисьори, е начинът им на работа.
– Израснали сте в семейство на художници, как се намерихте с киното?
– До около 21-годишен не се интересувах от кино особено много, но тогава гледах няколко шедьовъра един след друг и това беше началото на тази натрапчива идея да правя филми.
А това, че съм от семейство на художници е голям плюс. Нямам предвид, че съм наследил някаква креативност или талант. Става дума за конкретен и видим принос – двата портрета и бюста на Дани, които ще видите във филма, са дело на родителите ми и брат ми. Жалкото е, че се случи да имаме две важни събития на 29 септември – баща ми открива изложба в Бургас (галерия „Неси”), а аз представям филма на „Златна роза“ – така че ще сме малко разделени този път.
– Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
– Не си спомням за първия, но си спомням, че в киното в Казанлък постоянно отменяха прожекции, защото трябваше да има поне 4 продадени билета, а това беше трудно, освен за „Титаник“, например.
– Как се озовахте в Бремен и каква е системата на обучение там?
– Главно от мързел. Двама приятели отидоха да учат там и ми препоръчаха университета. Аз получих стипендия и не си направих труда да търся други места. Нищо против системата на обучение, но животът в бивша военна база на половин час от малък град в северна Германия определено не ми хареса.
– Това че сте завършили образованието си в чужбина и живеете там, повече помага или повече пречи при правенето на кино в България?
– Пречи, защото в началото, когато исках да снимам първия си късометражен филм, нямах абсолютно никакви контакти в бранша. Най-близката връзка беше приятел на приятел.
– Признавам си, че вниманието ми беше привлечено от заглавието „Дани. Легенда. Бог.“, което е доста необичайно. Това ли беше първоначалната идея или се „избистри“ постепенно?
– Първоначалната идея беше още по-дълго и абсурдно заглавие, но все пак се вразумих и се спрях на „Дани. Легенда. Бог.“. Важно е да се знае, че е с главни букви и точки след всяка дума. Ще разберете защо. Като цяло мисля, че няма необходимост един нов филм да има същото заглавие като 10 други.
– Разбрах, че за вдъхновение ви е послужила белгийската черна комедия „Man bites dog”, имате ли влечение към този жанр?
– „Man bites dog“ (с оригинално заглавие „C’est arrivé près de chez vous“) е черна комедия, която печели награди от Кан и Торонто през 1992 г., но по всяка вероятност в наши дни би останала напълно незабелязана, защото филм с такъв главен герой първо няма да си намери опитен продуцент, който да търси финансиране, и второ няма да бъде селектиран от фестивали. Но това не означава, че няма публика за такива филми. Аз нямам конкретно влечение към жанра – просто този персонаж и гледна точка ми въздействаха много силно.
– Прането на пари, корупцията са доста наболели проблеми в България, това повлия ли по някакъв начин на избора ви за тема?
– Заради антиправителствените протести в момента може би изглежда, че филмът отправя някакъв важен и актуален политически призив, но реално моята мотивация да го направя не идва от любов или омраза към каквато и да е партия в България. Реших да снимам този филм, защото няма достатъчно такива. Разбира се, безкрайният каталог от скандални примери за корупция и злоупотреби в България (и не само) ми помогна доста със сценария. Например ако нещо се е случило в реалния живот, знам, че мога да включа подобна история, но трябва да я смекча поне с 80%, защото иначе няма да изглежда реалистична.
– Персонажът на Димо Алексиев има ли реален прототип или е изцяло плод на вашето въображение?
– Дани е събирателен образ. В него има много от българския политически и бизнес “елит”, но и много от мен.
– Колко време отне целият процес? Трудно ли намерихте подходящите актьори?
– Започнах да мисля по „Дани. Легенда. Бог.“ преди повече от пет години. В началото само си водих записки и разучавах разни теми, важни за филма. Не се впуснах директно в писане на сценария. Работя от десет години в сферата на предотвратяването на прането на пари, така че поне не се наложи да чета допълнително по тази тема.
За ролята на Дани видях над 50 човека (не само професионални актьори), което отне 2 години. Имаше наистина много силни кандидати, но съм убеден, че Димо беше правилният избор. Той напълно разбра идеята на филма и персонажа на Дани и добави много от себе си. Честно казано, докато пишех сценария, не очаквах, че някой ще може да се справи толкова добре. За някои от другите роли беше далеч по-лесно – например Илияна Лазарова ми беше пръв избор и изобщо не търсихме други варианти. Сред по-малко познатите лица има много интересни открития.
Отне време и да събера този екип, защото преди три години не познавах никого, освен Оги Стоилов, с който бяхме снимали два късометражни филма. Прекалено много са, за да им благодаря индивидуално и да опиша всичко, което свършиха. Благодарение на тези хора нямахме никакви сериозни проблеми по време на снимките, което е крайно необичайно.
– В условията на пандемия, въпреки че не е „живо“ изкуство, киното също беше в застой. Как виждате неговото бъдеще?
– Доста неясно е какво ще се случи с всички тези филми, които си отложиха премиерите. Надявам се да няма нови причини публиката да избягва кината.
– Имате ли вече идея за следващ филм?
– Идеи не липсват, но мозъкът и времето ми все още са заети с „Дани. Легенда. Бог.“. Сега е далеч по-важно този филм да се види, отколкото да се правят нови.
Разговаря Зорница Кънчева
Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ https://artvarna.net/events/