Днес е 24.10.2020

Проф. Атанас Атанасов: Опитай, фантазирай, но трябва да знаеш, че твоите корени са на острова

15.09.2020
Атанас Атанасов
проф. Атанас Атанасов, снимка личен архив

Големият български актьор и режисьор Атанас Атанасов е във Варна, за да постави комедията от Ели Саги „Любовникът от ZanziБар“, с която на 25 септември ще бъде тържествено открит 100-тният юбилеен сезон на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Между репетициите проф. Атанасов отговаря на въпросите за спектакъла на Нина Локмаджиева.

Проф. Атанасов, при целия Ваш аристократизъм, с това Ваше излъчване, не съм си представяла, че ще гледам комедия, поставена от Вас. Но ето, че това се случва във Варна.

Това не ми е първата комедия, която поставям, аз съм човек, който обича да се забавлява в театъра и си мисля, че работата в театъра, работата над ролята в спектакъла трябва да бъде забавление, трябва да увлича актьорите. Както искам и аз като актьор да бъда увличан в осъществяването на нечия идея. Правил съм и в Пловдив, и в Стара Загора, и в софийски театри подобни спектакли и мисля, че с тях по някакъв начин компенсирам това, което доста години като актьор не бях играл. Бяха ме нарочили в началото за лирико-драматичен актьор, след това за драматичен актьор, напоследък започнах да се изявявам, може би с възрастта, и като комедиен актьор. Леон Даниел ме откри за комедията, и аз много му благодаря – първото такова представление беше „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“.

Всъщност аз поставям пиеси, комедии предимно, в които бих искал да изиграя всички роли. Когато всички роли в една пиеса ми харесат, аз тогава решавам да я поставя, защото тя ме вдъхновява и като актьор, и като режисьор. Освен това обичам да намирам пиеси за конкретни актьори, защото ми се струва, че в театъра общо взето режисьорите поставят пиеси, с които осъществяват своята режисьорска мечта. Мисля, че в театъра най-важен е актьорът и спектаклите трябва да се правят за актьорите – докато имат възможност, докато имат енергия, докато са жизнени, докато, ако щете дори, докато могат да си помнят добре текста. Не изключвам, разбира се, режисьорския театър – има нужда от всякакви спектакли, но когато имам пиеса, в която виждам за всяка една от ролите определен мой колега, лично мен това ме съблазнява и ме вдъхновява да започна работа по нея.

За първи път поставяте във Варна, но Вашият първи път е точно в 100-тния юбилеен сезон на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, и дори открива този сезон.

Наистина съм изненадан, че точно аз трябва да направя това – това е голяма чест за мен. Надявам се, че с екипа ще можем да оправдаем доверието към варненския театър, който е един от най-стойностните в страната. Мога да твърдя това, защото съм работил с почти всички български театри и извън столицата, и в столицата. 100 години – това са много години, това е натрупан опит. Онзи ден имахме четене на Лятна сцена „Зад Театъра“ на произведения, които са написани от актьори и драматурзи от Варненския театър. Аз трябваше да прочета пред публика, което също беше чест за мен, едно от есетата на Сия Папазова, която познавам още от сливенския ми период. В този текст наистина се запознах много подробно с това как е построен Варненският театър – в кои години, кой кмет го е направил, по какъв начин са събирани средствата за театъра в едни следвоенни години на глад, нищета, мизерия. И въпреки че първият спектакъл във Варна е далеч след първите спектакли и в Лом, и в Шумен, мисля, че историята на Варненския театър е изключително интересна и стойностна. И наистина с лек уплах чакам премиерата, защото това е една забележителна годишнина.

Във Варна срещате стари Ваши познайници – Ваши студенти, Ваши колеги, а и водите нови Ваши открития от НАТФИЗ. Как ги срещате в спектакъла?

За първи път работя тук, където са Милена Кънева и Симеон Лютаков – студенти от първия ми випуск в НАТФИЗ. Със Стоян Радев и с Веселина Михалкова се запознах по-рано като актьори, които високо ценя, а младите колеги Станислав Кондов и Цветина Петрова  – тях ги познавам от абсолвентските им спектакли, които съм гледал в Академията. С Константин Соколов също сме играли в Хасковския театър в един спектакъл. А пък Христина Джурова е една от най-любопитните актриси от завършилия випуск. Тя получи награда „Златен кукерикон“ 2019 за ролята на Айна в „Семеен съвет“ от Кристина Клементе под моя режисура в Театър 199. Мисля, че Христина е добро попадение за тази роля и се надявам на един успешен неин път. Много е интересно, много е хубаво, че колегите са от различна възраст, но пък естетиката, която изповядват и отношението към работата просто не ги различава един от друг и това адски ме радва. Аз съм впечатлен от работата си с тях. Да познаваш колегите е едно, да си ги гледал е друго, но когато вече си в такова тясно съприкосновение с тях е нещо, което наистина заслужава висока оценка.

Много се забавлявах с Вашия пост във Фейсбук за това какво е Занзибар – с въпросите, които сте задавали на хората, срещнати по варненските улици. Каква е Вашата идея за това заглавие – как от „Любовник на жена си“ пиесата на Ели Саги стана „Любовникът от ZanziБар“?

Самата тема „Занзибар“ е всъщност в основата на този спектакъл. Защото Занзибар е една неосъществена мечта – един човек, който си измисля живота, един човек, който си измисля своето минало, своето настояще… Всички ние попадаме в ситуация, в която фантазираме живота си. Това са фантазиите на един мъж и когато те са свързани с място, което почти не се припознава от широката част от публиката, или ако се припознава, то е единствено като рожденото място на Фреди Меркюри. Мисля, че просто е много подходящо това заглавие.

Любовта като екзотика срещу брака като рутина – това ли ще бъде интригата?

Да, много точно казано.

Впрочем, проф. Атанасов, Вие сте известен като човек с щастлив брак, с прекрасна театрална фамилна история. Каква е Вашата рецепта за щастлив семеен остров, ако можем да дадем друго име на Занзибар?

Рецептата е да не се стои само на острова. Може и да се плава около него – на сал, на лодка, на кораб, на гумен дюшек. Да не се остава само на острова. Да се катериш по дърветата на върховете на този остров, да слезеш и в долините му, но в никакъв случай на едно място не трябва да се стои.

Какво да очаква зрителят, който ще влезе на премиерата на 25 септември на Основна сцена на Варненския театър?

Искрено се надявам зрителят да се забавлява с този спектакъл, да припознае и себе си в едни такива въжделени места и случки. Да се надсмее дори над себе си в тези авантюристични желания, които някакси ще те върнат на този остров, за който преди малко говорихме и ще разбереш, че истинската плодоносната земя е именно на този остров, на който ти живееш. Имаш право да фантазираш – опитай, фантазирай, но трябва да знаеш, че твоите корени са на острова.

Разговаря Нина Локмаджиева

Премиерата на „Любовникът от ZanziБар“ е на 25 септември от 19:00 на Основна сцена на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Предпремиерата ще бъде на 24 септември от 19:00 на Основна сцена.

Билети: от 12, 15 и 20 лв. 20% отстъпка за учащи и пенсионери.

Каса ТМПЦ – Варна – пл. „Независимост” 1, тел. 052 66 50 22:

Работно време: понеделник-петък – 09:30-13:30 и 14:30-20:00, събота – 10:00 – 13:30 и 14:30 – 19:00, неделя – 11:00 – 16:00.

Билети онлайн: bgbileti.com: https://bit.ly/ЛюбовникътБГбилети,

Фестивален и Конгресен Център Варна: http://bit.ly/ЛюбовникътОтZanziБарФКЦ,

Eventim: http://bit.ly/ЛюбовникътОтZanziБарИвентим

Последвайте в Instagram: https://www.instagram.com/dramatheatrevarna/  .

Абонирайте се в YouTube: https://bit.ly/YouTubeДТСтоянБъчваров

www.dramavarna.com 

Още театрални събития открийте в нашия АФИШ

Други