Днес е 24.10.2020

Албена Коева – жената и морето

13.09.2020
Албена Коева, „Фарът“, маслени бои, платно

Художничката Албена Коева завършва тези дни едно силно Лято 2020 – след самостоятелна изложба „Варненски залив“ в Галерия 8 и участие в сборната изложба „Море“ в Художествения музей „Георги Велчев“ тя споделя вълненията си в интервю с Нина Локмаджиева. Изложбите могат да се видят до 15 септември.

Албена Коева

Нека тръгнем от любимите Ви варненски места, както тръгвате из тях в изложбата „Варненски залив“ в Галерия 8 при Борис Стателов.

Любим ми е целият Варненски залив. Няколко от работите ми изобразяват Морска гара – това определено ми е едно от любимите места – с фара, с корабчета, с палмичките по алеята за пешеходците. Вижда се и Аспаруховият мост, който също е знаков за Варна и създава някаква характеристика на града. Самият фар няколко пъти съм го рисувала, както и корабите, крановете – пристанището ми е много интересно, създава едно хубаво усещане. Местността на Почивка много обичам, с големите камъни, а самия нос Галата по цял ден го гледам, дори в ясно време, мисля, че виждам нос Емине в далечината като силует. Аз живея на Франгата и много хубаво се вижда оттук всичко. Гледката е различна винаги, никога не може да омръзне на човек, защото времето е различно, морето е различно, облаци минават, през пет минути се променят – това е нашият залив. Нос Галата всъщност оформя Варненския залив – дава една специфика от географска гледна точка. Когато е по-спокоен човек, има възможност да се наслаждава и да оценява, това, което може да види. В забързаните дни пропускаме, свикнали сме с това, което имаме, а то е удивителна природна даденост.

Често ли рисувате море?

Да, често рисувам море, аз обожавам морето, обожавам да съм в него и край него. Ценя всеки досег с водата, с пясъка, това е уникално, не може да се сравни с нищо – то е един начин за пречистване на всичките наши тела – и физически, и нефизически.

Албена Коева, „Морска гара“, маслени бои, платно

Стигаме до живописта, до Вашите учители, до следата, която са оставили върху Вас.

Всички мои учители са неотделима част от това, което съм. Всички уроци, които съм получила от тях, са част от творчеството ми и така ще си остане до края. Светлин Русев е огромна фигура, всеки знае колко огромен е приносът му за българското изкуство. А на нас, неговите ученици, е дал всичко – всичко, което сме, ние дължим на него, както и на Ивайло Мирчев и на Десислава Минчева. Нямаше никога да стана това, което съм, ако не бяха те. Не мога да кажа конкретно какво съм взела от всеки от тях, толкова е цялостно и многопластово това, което са ни дали – художествени принципи, идеалистични посоки – като художници, като преподаватели и като личности – те оформят авторите, които излизат от Академията. Каквото и да кажа, ще е много зумирано и нецялостно. Техните уроци са източник за развитие и за учене до края на живота.

Албена Коева, „Черно море“, маслени бои, платно

Вашата работа „Черно море“ е част от изложбата „Море“ в музея „Георги Велчев“. Винаги, щом вляза в музея, първо влизам в залите на класика, а след това разглеждам гостуващите изложби, вярвам, че и Вие често го правите. Затова искам да насочим разговора към българската маринистична школа и какви вдъхновения имате от нашите маринисти.

Аз самата не се самоопределям като маринист, рисувам и други неща, но наистина в последните години рисувам много море. Не мога да кажа, че имам задълбочен поглед върху българските маринисти, които са творили във Варна, но мога да спомена тези, които мен са ме вдъхновявали. Естествено, че Георги Велчев е един от тях – голяма величина, освен него – Ванко Урумов, баща му – Георги Урумов – това са титани. От тяхната живопис съм се учила и вдъхновявала. Невероятни са пейзажите на Ванко Урумов от Северното Черноморие. Ние, следващите поколения, винаги ще се обръщаме към тези майстори, ще се учим и вдъхновяваме от тях.

Жената и морето, с какво е по-различно усещането за морето на жената артист?

Трудно ми е да погледна отстрани. Да, жена съм, но мисля, че всяка душа, независимо дали е в женско, или мъжко тяло, усеща нещата по еднакъв начин, когато става въпрос за творчество, за изкуство, за природа.

Нямам предвид женско рисуване, а дълбокото вникване в темата, разтварянето в натурата.

То е въпрос на индивидуална чувствителност. При мен, когато погледна морето или когато съм в него, или когато го съзерцавам – то винаги ме успокоява и ме кара да се върна към себе си. Което е невероятен процес, защото завръщането към себе си поставя едни въпроси, които са вечни. Това за човека са най-ценните мигове в живота – не като личност, а като същина – това, което сме – деца на Твореца. Когато гледам морето, наистина умът ми спира и това, за което говоря, е свързано с излизане от менталните процеси. Когато комуникираме, когато имаме някакви битови ангажименти, тогава вълната на ума е активна. Когато се занимава човек с творчество или съзерцание, в самото море когато е, тръгват други процеси, които са пречистващи, които ни свързват по-дълбоко с нашето истинско съществуване, нещо като мини катарзис се получава при всеки досег с морето, независимо дали е физически или само съзерцание. Става нещо като медитация – свързва ни с тези нива от нашето съществуване, които са над менталния план, над това, което е активно по време на по-интелектуални занимания. Умът се успокоява и тогава изплуват по-дълбоките нива на нашето същество. Затова морето е вечен източник за зареждане и за живот.

Албена Коева, „Вълна“ 3, маслени бои, платно

Мислите ли, че успявате да кодирате това усещане във Вашите работи, така че човек, гледайки ги, също да усети това?

Аз просто споделям какви процеси са ме движили и вдъхновявали, но дали съм го постигнала, аз самата не мога да кажа, мисля че е индивидуален процес. Трудно ми е да отговоря, но се надявам да има някакво отражение на тези процеси, надявам се да има следа от тези мигове на съзерцание и на отиване към вечните стойности. Надявам се моята картина да става проводник за обръщане навътре – за преживяване и комуникация с морето.

Нина Локмаджиева

Албена Коева е родена през 1970 във Варна. Завършва графика през 1996 във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на доц. Христо Цацинов. През периода 1999-2002 учи живопис в Националната художествена академия в София в класа на акад. Светлин Русев, проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева. Има 8 самостоятелни изложби и многобройни участия в кураторски проекти и съвместни изложби. Нейни творби са притежание на частни и държавни колекции в страната и чужбина.

Още работи на Албена Коева: www.gallery8.net

Още изложби във Варна открийте в нашия Афиш

Други