„Картини с биографии“ е нарекъл Иван Стратиев изложбата живопис, която открива на 3 септември 2020 във варненската галерия „Le Papillon„.
„Всяка картина има своя биография, независима от автора, който е участвал само в зачеването. Тя може да бъде разказвана дълго и скучно или кратко, в едно заглавие. Спасението е в съзерцанието. Това е терапия за зрителите. А терапията за художника е създаването на картини“ – признава Иван Стратиев.
„В експозицията присъстват от камерен до голям формат както импресионистични пейзажи, хиперреалистични натюрморти, истории с реалистичен художествен изказ и елегантен сюрреализъм, така и портрети с прожекции на границата на абстрактното“ – посочва галеристката Виктория Митева.
Художника представя изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева:
„Иван Стратиев е артист, който влиза с лекота и познание в различните художествени стилове и похвати, защото притежава умението, да се превъплъщава в различни роли – съвременни и исторически. Така той дарява с нов визуален живот живописта си, защото в съдържанието ѝ влага общочовешки идеи от съвремието ни и от историята на изкуството. Рисува кавалетна живопис, в камерни формати, в които балансира колоритното си усещане и графичното си мислене. Служи си с класическите средства на живописната техника – маслени бои върху платно и го демонстрира с лека ирония при серията си с натюрморти, нарисувани върху гърба на платното опънато на подрамка. Там са инсталирани обектите, които са изредени в названията на платната буквално, като например „Натюрморт с ножица, щипка и пискюл”, или „Старинни очила”. Изображенията са чисти инсталации от обекти и са обозначени с цифри указващи поредния номер на творбата за годината, в която е довършена“ и общия брой на авторовите произведения до момента.
И ако в изобразителния си език, Иван Стратиев е близък до основни принципи на илюзионизма, което е видно при изобразяването на натурата и декоративните похвати, които не са му чужди, то в идейно-тематичен план той не се дистанцира от класически произведения на художници от различни епохи. Импровизациите му се свеждат до откриване на подходящ сюжет, който да му позволи да трансформира едно хиперреалистично изображение в натуралистична постановка, за да стане то понятно, естетически въздействащо за всякаква публика. Това е вид визуална игра с провокация към зрителя, насочена към неговата сетивност и познание, игра в която художникът си позволява да въздейства опосредствено чрез своето изкуство.
В изобразителното поле на живописта на Стратиев обектите се сменят, често това са най-тривиални предмети, които художникът аранжира в едно двумерно пространство, като в класически натюрморт, в който формата, обема, светлосянката, точната рисунка, хвърлената сянка, липса на дълбочина на пространството, баланса на композицията, като структура и ритъм остават водещи. Те са рисувани като по учебник и по правилата на академичния етюд. Разбира се стилизацията, акцентиране върху детайлите при Стратиев е израз на уважение към класическите традиции в живописта. Пристрастието му към хиперреализма, фотографията и фотореализма е видно във всички негови платна. Това обяснява, защо образите му наподобяват илюзия, защо художникът активира стремежа си към перфектното, детайлно изографисване, защо откриваме ефектите на рекламна фотография в живописните му натюрморти, вероятно отговорът да е само един – така той изразява идеята си, какво е истинско изкуство.
В своите разкази за картини Иван Стратиев разказва как среща живота си с изкуството. Така картините му стават много лични, споделени чрез образ и слово със зрителите и затрогват с истинските си емоции на преживяване, както това е в „Пейзаж с конче”, „Стъклена чаша”, „Ваза от храма” и в серията „Мобилни корони”. В пустотата на пространството плуват образи на полухора, демони, машини и инстинктивно будят страх и объркване поради невъзможността от идентификация. Художникът създава фантазен образ на злото, който повлича съзнанието и възприятието на хората. Тези образи – гротески са трудно разбираеми, те нямат послание към нас, защото са изпълнени със загадки и заплаха. Те внушават цялото това безсилие пред непознатото, което изживяваме всички ние с пандемията на Ковид-19. Реалните образи на вируса от микро света, невидим в нашия макро свят са детайлно изписани. Те се превръщат в странни, непознати същества, чрез които авторът в картините си споделя своите догадки и страхове.
В картини озаглавени „Прожекция върху голо тяло” Иван Стратиев използва похвати от други медии, прожекция на образ върху образ. При визуалното им транспаретно наслагване се губи целостта на изображението. Образно те се обезсмислят, фигуративно стават трудно разпознаваеми при липсата на пространство. Напластените очертания на разнопосочни неоразмерени фигури са оплетени в линеарна мрежа. Този похват на деструктивност на образа и довеждането му до абстрактна мистификация чрез цвят и линия е присъщ за постмодернизма. Но ако трябва да идентифицираме стилово цикълът с прожекции върху картини, още подсказката в заглавието – голото тяло, заемките от комикса, ние оставаме запленени от ярката цветност, имагинерните метафорични персонажи, от постигнатата реалност и фантазия в едно, като в театър на абсурда. Това е животът, ни казва художникът със своя „Автопортрет” и „Дамски портрет”, и ние му вярваме за тази красива, цветна загадка и в живота и в изкуството.“
Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед
Изложбата ще остане в галерия Le Papillon на ул. „Драгоман“ 12 до края на септември.
Подробности за изложбата открийте на сайта на галерията www.artpapilllon.com
Още изложби във Варна търсете в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/
