Любовта е лудост - любов и лудост по време на пандемия

17.08.2020

28-ото издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ ще се проведе от 21 до 28 август в залите на Фестивален и конгресен център – Варна.

По някакво странно стечение на обстоятелствата никога не ми се е случвало да отразявам Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. Дали заради предпочитанията ми към сценичните изкуства или е имало други желаещи, но варненският кино форум, който се провежда всяка година в последната седмица на август, при мен е играл по-скоро поддържаща роля. Затова с изненада установих, че в програмата присъстват доста сериозни заглавия, чиято тематика се простира далеч отвъд романтиката, въпреки че едно мото като „Любов по време на корона“ (не по Маркес) би се вписало идеално.

Конкурсните филми са 12, сред които има едно българско предложение – „Като за последно“ на режисьора Ивайло Пенчев, с участието на Васил Банов, Мария Бакалова, Филип Аврамов, Малин Кръстев, Антон Радичев, Китодар Тодоров, Герасим Георгиев – Геро, Яна Маринова, Анастасия Ингилизова. Любителите на родното кино, които са гледали предишните проекти на Ивайло Пенчев – „Корави старчета“ и „Летовници“, знаят, че могат да очакват една съвсем прилична комедия. Както се вижда и от анотацията – и тук ще има множество персонажи, ситуационен хумор, интересен подбор на актьори – остава ни да се надяваме, че това ще бъде още една стъпка към преодоляването на носталгията по старите български ленти.

Освен състезателна програма, организаторите на любовния фест са подготвили и специален младежки модул, както и няколко панорами – „Големите фестивали – големите награди“, „Световен екран“, „По глобуса“, „Ново българско кино“, „Италия“ и „Безсмъртие“. Изобилието е голямо, но аз съм набелязала няколко заглавия, за които мисля, че задължително трябва да си резервирам билети.

„Няма зло“: Иранските филми са добре известни сред киноманите – най-вече заради Абас Киаростами и носителя на два Оскара – Асгар Фархади. Време да се запознаем с новата звезда Мохамад Расулоф, който тази година спечели наградата „Златна мечка“ на Берлинале. Интересна е съдбата на режисьора, който е осъден в родината си заради цели три филма. В „Няма зло“ са представени четири различни гледни точки, свързани със смъртното наказание в Иран. В основата е темата за отговорността, която всеки поема за действията си, и според Расулоф всичко е базирано и на неговия личен опит. Във филма участва и дъщеря му Баран, която получи наградата в Берлин, след като той не беше пуснат да отпътува от иранските власти.

„Как да бъдеш добра съпруга“: Това заглавие ме привлече с присъствието на Жулиет Бинош в главната роля. Иначе Мартен Прово е забъркал приятна история, която ще се хареса на познавачите на френската култура. Полет ръководи училище за домашни помощници, нейни верни съратници в начинанието са монахинята Мари-Терез – бивша участничка в Съпротивата и обожателка на Шарл дьо Гол, и снаха й Жилбер – преподавателка по готвене и почитателка на Адамо. Годината е 1968 г. и трите жени трябва да се справят и с предизвикателствата на революционната вълна в Париж.

*Кадър от филма* „Как да бъдеш добра съпруга“

„Завинаги“: Беноа Жако няма нужда от представяне, най-малкото защото преди две години беше гост на фестивала „Синелибри“ в София, където беше показан филмът „Ева“ – екранизация по роман на Джеймс Хадли Чейс. Сега във Варна ще бъде прожектиран „Завинаги“, като в основата му отново лежи литературна адаптация. Този път става въпрос за произведението на Дон ДеЛило – „The Body Artist“, разказващо за Лора, която безуспешно се опитва да се възстанови след смъртта на съпруга си Рей.

„Хелене“: Не мога да изневеря на себе си и да не препоръчам нещо идващо от север. „Хелене“ е финландска продукция на режисьора Анти Йокинен за живота на художничката Хелене Шерфбек. През далечната 1915 са минали години от последната изложба на Хелене, тя живее забравена в провинцията в компанията на възрастната си майка. Всичко се променя, когато арт търговец открива нейните 159 невероятни картини и иска да организира голяма самостоятелна експозиция. Тук тя се среща с младия творец Ейнар Ройтер, който е неин страстен почитател. Той бързо става довереник на художничката и несподелената любов на живота й.

„Берлин-Александерплац“: Изисква се особен вид смелост, за да се решиш да направиш съвременна версия на култов роман от началото на XX век. Признавам, че на Бурхан Курбани не му е липсвал кураж, когато се е захванал да интерпретира „Берлин-Александерплац“ на Алфред Дьоблин. Още повече, че вече има две по-ранни адаптации на въпросната творба – сериалът на Райнер Вернер Фасбиндер с Хана Шигула (1980) и вариантът на Пил Юци от 1931. Както и да се е справил Курбани с историята на Франц Биберкопф, ще е истинско удоволствие да си я припомним отново.