Милиони хора от цял свят през лятото на 1995 година видяха на живо забуления Райхстаг. Милиони направиха същото за две седмици по телевизията. Всяко мнение относно това дело на Кристо и съпругата му Жан-Клод – от адмирациите до пълното отричане, е ценно с отношението си към нещо, което няма да се повтори никога вече. Човек може да види „Мона Лиза“ в Лувъра и „Нощна стража“ в Рейксмузеум отново и отново, но от забуления Райхстаг в Берлин остана само спомен. По повод своята идея Кристо ще запише: „Едно виждане, едно произведение на изкуството, един подарък на Берлин. За момент Берлинският Райхстаг трябва чрез художествено подчертаване, по художествен начин да се превърне в единствено по рода си незабравимо произведение на изкуството“.
Както и за всички други свои проекти, така и за този Кристо и Жан-Кпод заплащат със свои собствени средства всички разходи по реализацията му. За да доведе докрай „проекта на своя живот“ Кристо и неговата съпруга посещават 54 пъти Германия. Те едва ли щяха да успеят, ако Христо Явашев – Кристо не беше роден в Габрово, България или на Балканите. Осъществяването на проектите му също би било под въпрос, ако до него не е французойката Жан-Клод – негов земен близнак, родена същата година и месец, ден и час в Казабланка.
В ранният следобед на 24 юни 1995 завършва най-крупния проект на Кристо и Жан-Клод – по опаковането на сградата на Райхстага. От западния й портал фотографът Волфганг Волц заснема хилядите хора, които се събират около сградата, за да станат свидетели на това изключително творение на световноизвестния авангардист от български произход Кристо и неговата съпруга Жан-Клод.
Тези първи фотографии на опакования Райхстаг са направени в дните от 23 до 29 юни 1995 и са издадени като постери от издателство Шумахер в Дюселдорф. Трите екземпляра са подписани лично от Кристо и Жан Клод и бяха експонирани за първи път във 8-то Межународно биенале на графиката във Варна през 1995 г. То остава единствената специализирана международна графична изложба за съвременно изкуство, в която Жан-Клод и Кристо участваха, и към която те засвидетелстваха своето пристрастие. На нея, Международното жури за наградите, в състава на което влизаха проф. Стоимен Стоилов – основател на Биеналето във Варна, Мартин Левин – президент на Асоциацията на американските графици, д-р Филип Маурер – директор на „Клайне галери“ във Виена, д-р Бернард Кеплер – директор на Биеналето на графика малък формат в Лодз, Полша, проф. Борислав Стоев, председател на СБХ, проф. Стоян Стоянов – председател на фондация „Арт Диалог“ в България, носителите на Гран при на Биеналето във Варна, 1993 г., Роберт Янчович от Словакия и Георги Лечев от Варна. Световноизвестните авангардисти бяха отличени със „Златен диплом“ за своя принос в съвременното изкуство. Това е награда, която до днес остава единствена по рода си в историята на Биеналето във Варна.
В раздела за специално участие в Биеналето, бяха показани 4 постера под общото заглавие „Опакованият Райхстаг“. Берлин. 1995 г., представящи „Западният портал на Райхстага в ранния следобед на 24.06.95“, 30х40 см; Изглед от покрива на Брандербургската врата към „Опакованият Райхстаг“, 50х70 см; Изглед отгоре към западната и северната фасада, 60х80 см; „Западният портал през нощта на 23.06.95“, 50х70 см.
Тогава през 1995 за първи път стана възможно и издаването на пълноцветен каталог на Биеналето на графиката във Варна с финансовата подкрепа по проект към Европейската комисия.
С куратора на Кристо и Жан-Клод предстоеше да договорим в рамките на следващото 9-то издание на Биеналето да представим и гостуваща изложба с оригинални рисунки, графики и литографии. Смяната на длъжността ми в Биеналето, както и последващите трудни периоди на тежка икономическа криза с неконтролируема инфлация и политически сътресения, дадоха своите отражения върху организацията на Биеналето през 1997. Кореспонденцията ни с куратора на Жан-Клод и Кристо, г-н Крафт, прекъсна за повече от година и това попречи, както на реализацията на така замислената изложба, така и на възможното пътуване на Кристо и Жан-Клод до България, за което бяха изявили желание. В тази година и половина нямаше финансова подкрепа от местната администрация и от Министерството на културата, за да се реализира подобна мащабна идея. Така пропуснахме един много ценен шанс, който никога повече няма как да се повтори. А реално, имаше такъв!
Варна е родният град на бащата на Христо Явашев – инж. Владимир Ананиев Явашев, свързан е с научните трудове на дядо му, академик Анание Явашов, който заедно с Карел Шкорпил основават тук Дружеството за събиране на археологически материали, точно тук в историческата сграда на Първа мъжка гимназия. Вероятно това има връзка и с изключителния жест, който Кристо направи към нас, да подкрепи с участието си съвременното изкуство в България и като световно име в съвременното изкуство да издигне високо нивото на Варненското биенале.
С писмо от 26 март 1997, получено на 6 май 1997 в Биеналето на графиката, г-н Крафт ме информира за невъзможността, поради прекъсната между нас кореспонденция за представянето на изложба с рисунки, графики и литографии на зведната двойка: „Кристо и Жан-Клод предложиха да Ви изпратят изложбата си с техни постери. Тя се състои от 53 постера в тираж. Има фотографии на реализирани проекти, с различни размери, и в размер 50 х 70 см. Има постери с рисунки и колажи на Кристо. Всички постери не са в рамки. Те не трябва да ни се връщат обратно. Ако желаете да Ви изпратим тези 53 постера, моля уведомете ни и ще ги опаковаме и ще Ви ги изпратим по въздушна поща в България“… И това се случи, написах писмо съгласие, осигурих средствата по транспорта им от Базел до Варна с помощта на спонсори и след моето благодарствено писмо към Жан-Клод и Кристо и куратора им г-н Крафт получихме и официално писмо за направеното от тях дарение.
Изложбата под названието Постери, проекти и фотографии на Кристо и Жан-Клод представих в рамките на 9-то Международно биенале на графиката в полуетажа пред Заседателната зала на Община Варна. На официалното откриване присъстваха не повече от 12 човека, от тях само пет художника. И сега нямам коментар за този факт, но още усещам тъмната сянка на неразбирането, непознаването и нежеланието, под която изкуството ни линее.
По своята мащабност тази изложба на Кристо и Жан-Клод, с която се представиха в рамките на 9. Варненско биенале на графиката, няма аналог в България. Независимо от трудностите, които срещах в моята работа и живот през периода 6 декември 1995 – 29 юли 1997, аз съм щастлива, че тази изключителна експозиция, Постери, проекти и фотографии на Кристо и Жан-Клод, внимателно подбрана и подписана лично от творците, финално се реализира, като съвместен проект със куратора на Кристо и Жан-Клод, г- н Josi Kraft /Швейцария/.
И все пак оценявам факта, че изложбата-дарение, която е част от богатия фонд на „Галерията за графично изкуство“ към Международното биенале на графиката във Варна, при други обстоятелства и без моите лични усилия, както и без подкрепата на моите приятели, не би се състояла, и ние не бихме имали това дарение. Сега са минали 25 години от тези събития, но благодаря на всички, които тогава ми помогнаха, защото тази колекция е част от националното ни богатство.
В следващите години дарената изложба на Жан Клод и Кристо беше показана в други галерии в България, в Добрич, Пловдив, Варна. Във Варна бяха показани още две изложби – от Галерията за графично изкуство (ГГИ) към Биенале на графиката – Варна по проект на галерия „Графит“ през 2013 г. с прожекции на филми и беседи на известния журналист Тома Томов и през 2017 съвместно с ГГИ и Евгения Атанасова с представяне на нейния филм за проекта на Кристо и Жан-Клод „Плаващите кейове“ в езерото Йезо, Италия.
Гостуващата в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна изложба от Музея на Националната художествена академия включва 6 етюда от времето на обучението на Христо Явашев в Академията и колекцията от 10-те подарени постера от негови по-късни проекти, реализирани съвместно с Жан-Клод. В колекцията са постери от реализираните им проекти, но всички те впечатляват с едно специфично качество – тяхната диалектична простота и яснота. Тя присъства още в ранните произведения на Кристо, но с течение на времето се налага все повече като стил. Логично е да се предположи, че желанието за яснота и прецизност идва от младежките години на Кристо, прекарани тук в България.
Академичният реализъм бележи ранните етюди на художника, но живописните му портрети, правени в студентските му години, се отличават по стил. В изложбата са показани две копия – единият е портрет на художничката Дора Бонева, с която го свързва приятелство от детските му години в Габрово, когато рисуват в курса на Априловската гимназия при художника Борис Попов – легендарен педагог обучил и подготвил за изкуството ни десетки талантливи български художници. По-късно те отново са заедно, в Националната художествена академия. Портретът е създаден през 1956, малко преди Христо Явашев да напусне България. Още тук в него се вижда живописното майсторство в богатото тонално изграждане, в линиите, уловили характерните черти, това е един красив портретен образ, озарен от нежност и емоция, нарисуван от художник с талант и вдъхновение.
От това време, когато са създадени ранните му студентски етюди и живопис, има и още един портрет, който представяме в изложбата. Той е на актрисата Грациела Бъчварова. За него Христо Явашев получава първа награда за портрет на изложба в Пловдив. Вълнуваща е историята, която има видната варненска актриса за приятелството си от студентските години заедно с него, брат му актьорът Анани Явашев, с когото са в един курс на Театралната академия. Звездните имена в културата ни като Методи Андонов, Йоан Левиев, Христо Стефанов са част от приятелския кръг. Христо Явашев рисува портрета на Грациела, но неговият брат Анани е избрал костюма, шала с ажури, фината копринена блуза, златния медальон. Изящната ръка, поставена пред гърдите, нежният овал на лицето, правилните черти, светлият тен на кожата, живите черни очи, леко повдигнатите вежди, венеца от къдрици, сдържаната в топли цветове живописна гама и кафевия тон, на фона на който се откроява изображението, имат близост с класически салонен портрет.
В портрета на Грациела Бъчварова има емоция, чувства се живото общуване между художника и неговия модел. Актрисата разказва как по време на сеансите са споделяли своите желания, говорили за изкуство, за интересите си и симпатиите си, за театъра, изложбите, музиката и мечтите си. Едно чисто приятелство, което е свързано и със семейството на Христо Явашев, родителите и братята му, приятелство, което продължава и след като Христо напуска България. Години по-късно, когато актьорът Анани Явашев тръгва за Америка, при известния си брат, Грациела му дава портрета си с едно кратко писмо до Кристо и той слага подписа си на него. През 1992 в ГХГ – Варна, се представя изложба на Христо Явашев – Кристо, в която участва и портретът на Грациела. Той е показан през 2007 г. в ХГ – Добрич по време на представянето на автобиографичната й книга „Тишината в мен“, в която има специални редове за приятелството й с Анани и Христо Явашев – Кристо.
Висок професионализъм и почитание към класическото изкуство личи в портретите на Явашев, с които по-късно в Париж той започва своята кариера на художник. Това е особено важно за рисунките и проектите му, където той често използва текстове, конкретни технически и топографски термини и цифри, които подпомагат или обясняват визуалното изображение / Мюнхен, 1992/. Без да бъде изчерпателна ретроспекция за изкуството им, експозицията представя основно най-значимите творения, реализирани в периода 1969-1996 и дава пространна представа за индивидуалният им принос в съвременната световна култура.
Изложбата на Кристо и Жан-Клод е преживяване, с което художникът ни оказва неповторимостта на едно мигновение, магично изместващо и разширяващо границите в пространството на изкуството.
За своето изкуство в разговор с Барбара Даймънстейн в рубриката „Светът на изкуството“, Ню Йорк, 1994, Кристо беше споделил:
„… Тези проекти съществуват, за да провокират нашата представа за изкуството. Временният им характер също е част от посланието – да се провокира безсмъртието на изкуството… Всичко това е част от моето изкуство, тези проекти са краткотрайни, това също показва, че те изразяват по своему някаква уникалност. Смятам, че в края на 20. век ние всички повече и повече се изправяме пред необходимостта да станем свидетели на нещо уникално. По цял свят сме заобиколени от повторението на нещата – светът на Уолт Дисни, Олимпийските игри световните панаири, наистина жадуваме да зърнем нещо, което се случва един-единствен път в човешкия живот. И тъй като тези проекти носят в себе си подобно измерение, те се появяват един-единствен път в човешкия живот, никога повече няма да има „Чадърите“, никога повече няма да има „Бягащата ограда“, „Понт-Ньоф“. И когато те се появяват, внезапно всеки разбира, че присъства на нещо, което никога няма да се случи… Защото уникалността е вероятно най-важната част от всеки проект“.
Разбрахме ли го ние това, оценяваме ли го? Мисля, че с тази уникална изложба, един уникален човек и творец даде възможност на нас, хората от неговата Родина, да преживеем чудесата, които той заедно с Жан-Клод сътвори за човечеството.
Кристо е тук, Кристо се върна чрез изкуството си тук, защото сега и посредством тая изложба, както е и в самото му изкуството, ние можем въображаемо, мечтаейки пред неговите проекти и творения, в малкия отрязък на своето време да се докоснем до красивата магия на неговите неземни творения.
Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед
Още за изложбата с ранни творби на Кристо във Варна четете тук: https://artvarna.net/2020/08/04/%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d1%8e%d0%b4%d0%b8-%d0%b2-%d0%b3/
Подробности: http://varnacityartgallery.com/
Още за артистичните събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/