Днес е 07.11.2024

Пристрастно за Кристо – спомени и размисли на изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева

06.08.2020
Кристо, фотография Wolfgang Volz

Милиони хора от цял свят през лятото на 1995 година видяха на живо забуления Райхстаг. Милиони направиха същото за две седмици по телевизията. Всяко мнение относно това дело на Кристо и съпругата му Жан-Клод – от адмирациите до пълното отричане, е ценно с отношението си към нещо, което няма да се повтори никога вече. Човек може да види „Мона Лиза“ в Лувъра и „Нощна стража“ в Рейксмузеум отново и отново, но от забуления Райхстаг в Берлин остана само спомен. По повод своята идея Кристо ще запише: „Едно виждане, едно произведение на изкуството, един подарък на Берлин. За момент Берлинският Райхстаг трябва чрез художествено подчертаване, по художествен начин да се превърне в единствено по рода си незабравимо произведение на изкуството“.

Както и за всички други свои проекти, така и за този Кристо и Жан-Кпод заплащат със свои собствени средства всички разходи по реализацията му. За да доведе докрай „проекта на своя живот“ Кристо и неговата съпруга посещават 54 пъти Германия. Те едва ли щяха да успеят, ако Христо Явашев – Кристо не беше роден в Габрово, България или на Балканите. Осъществяването на проектите му също би било под въпрос, ако до него не е французойката Жан-Клод – негов земен близнак, родена същата година и месец, ден и час в Казабланка.

В ранният следобед на 24 юни 1995 завършва най-крупния проект на Кристо и Жан-Клод – по опаковането на сградата на Райхстага. От западния й портал фотографът Волфганг Волц заснема хилядите хора, които се събират около сградата, за да станат свидетели на това изключително творение на световноизвестния авангардист от български произход Кристо и неговата съпруга Жан-Клод.

Кристо и Жан-Клод, Опакованият Райхстаг, фотография Wolfgang Volz

Тези първи фотографии на опакования Райхстаг са направени в дните от 23 до 29 юни 1995 и са издадени като постери от издателство Шумахер в Дюселдорф. Трите екземпляра са подписани лично от Кристо и Жан Клод и бяха експонирани за първи път във 8-то Межународно биенале на графиката във Варна през 1995 г. То остава единствената специализирана международна графична изложба за съвременно изкуство, в която Жан-Клод и Кристо участваха, и към която те засвидетелстваха своето пристрастие. На нея, Международното жури за наградите, в състава на което влизаха проф. Стоимен Стоилов – основател на Биеналето във Варна, Мартин Левин – президент на Асоциацията на американските графици, д-р Филип Маурер – директор на „Клайне галери“ във Виена, д-р Бернард Кеплер – директор на Биеналето на графика малък формат в Лодз, Полша, проф. Борислав Стоев, председател на СБХ, проф. Стоян Стоянов – председател на фондация „Арт Диалог“ в България, носителите на Гран при на Биеналето във Варна, 1993 г., Роберт Янчович от Словакия и Георги Лечев от Варна. Световноизвестните авангардисти бяха отличени със „Златен диплом“ за своя принос в съвременното изкуство. Това е награда, която до днес остава единствена по рода си в историята на Биеналето във Варна.

В раздела за специално участие в Биеналето, бяха показани 4 постера под общото заглавие „Опакованият Райхстаг“. Берлин. 1995 г., представящи „Западният портал на Райхстага в ранния следобед на 24.06.95“, 30х40 см; Изглед от покрива на Брандербургската врата към „Опакованият Райхстаг“, 50х70 см; Изглед отгоре към западната и северната фасада, 60х80 см; „Западният портал през нощта на 23.06.95“, 50х70 см.

Тогава през 1995 за първи път стана възможно и издаването на пълноцветен каталог на Биеналето на графиката във Варна с финансовата подкрепа по проект към Европейската комисия.

С куратора на Кристо и Жан-Клод предстоеше да договорим в рамките на следващото 9-то издание на Биеналето да представим и гостуваща изложба с оригинални рисунки, графики и литографии. Смяната на длъжността ми в Биеналето, както и последващите трудни периоди на тежка икономическа криза с неконтролируема инфлация и политически сътресения, дадоха своите отражения върху организацията на Биеналето през 1997. Кореспонденцията ни с куратора на Жан-Клод и Кристо, г-н Крафт, прекъсна за повече от година и това попречи, както на реализацията на така замислената изложба, така и на възможното пътуване на Кристо и Жан-Клод до България, за което бяха изявили желание. В тази година и половина нямаше финансова подкрепа от местната администрация и от Министерството на културата, за да се реализира подобна мащабна идея. Така пропуснахме един много ценен шанс, който никога повече няма как да се повтори. А реално, имаше такъв!

Варна е родният град на бащата на Христо Явашев – инж. Владимир Ананиев Явашев, свързан е с научните трудове на дядо му, академик Анание Явашов, който заедно с Карел Шкорпил основават тук Дружеството за събиране на археологически материали, точно тук в историческата сграда на Първа мъжка гимназия. Вероятно това има връзка и с изключителния жест, който Кристо направи към нас, да подкрепи с участието си съвременното изкуство в България и като световно име в съвременното изкуство да издигне високо нивото на Варненското биенале.

С писмо от 26 март 1997, получено на 6 май 1997 в Биеналето на графиката, г-н Крафт ме информира за невъзможността, поради прекъсната между нас кореспонденция за представянето на изложба с рисунки, графики и литографии на зведната двойка: „Кристо и Жан-Клод предложиха да Ви изпратят изложбата си с техни постери. Тя се състои от 53 постера в тираж. Има фотографии на реализирани проекти, с различни размери, и в размер 50 х 70 см. Има постери с рисунки и колажи на Кристо. Всички постери не са в рамки. Те не трябва да ни се връщат обратно. Ако желаете да Ви изпратим тези 53 постера, моля уведомете ни и ще ги опаковаме и ще Ви ги изпратим по въздушна поща в България“…  И това се случи, написах писмо съгласие, осигурих средствата по транспорта им от Базел до Варна с помощта на спонсори и след моето благодарствено писмо към Жан-Клод и Кристо и куратора им г-н Крафт получихме и официално писмо за направеното от тях дарение.  

Изложбата под названието Постери, проекти и фотографии на Кристо и Жан-Клод представих в рамките на 9-то Международно биенале на графиката в полуетажа пред Заседателната зала на Община Варна. На официалното откриване присъстваха не повече от 12 човека, от тях само пет художника. И сега нямам коментар за този факт, но още усещам тъмната сянка на неразбирането, непознаването и нежеланието, под която изкуството ни линее.  

По своята мащабност тази изложба на Кристо и Жан-Клод, с която се представиха в рамките на 9. Варненско биенале на графиката, няма аналог в България. Независимо от трудностите, които срещах в моята работа и живот през периода 6 декември 1995 – 29 юли 1997, аз съм щастлива, че тази изключителна експозиция, Постери, проекти и фотографии на Кристо и Жан-Клод, внимателно подбрана и подписана лично от творците, финално се реализира, като съвместен проект със куратора на Кристо и Жан-Клод, г- н Josi Kraft /Швейцария/.

И все пак оценявам факта, че изложбата-дарение, която е част от богатия фонд на „Галерията за графично изкуство“ към Международното биенале на графиката във Варна, при други обстоятелства и без моите лични усилия,  както и без подкрепата на моите приятели, не би се състояла, и ние не бихме имали това дарение. Сега са минали 25 години от тези събития, но благодаря на всички, които тогава ми помогнаха, защото тази колекция е част от националното ни богатство.

В следващите години дарената изложба на Жан Клод и Кристо беше показана в други галерии в България, в Добрич, Пловдив, Варна. Във Варна бяха показани още две изложби – от Галерията за графично изкуство (ГГИ) към Биенале на графиката – Варна по проект на галерия „Графит“ през 2013 г. с прожекции на филми и беседи на известния журналист Тома Томов и през 2017 съвместно с ГГИ и Евгения Атанасова с представяне на нейния филм за проекта на Кристо и Жан-Клод „Плаващите кейове“ в езерото Йезо, Италия.

Кристо и Жан-Клод, Плаващите кейове, езерото Йезо, Италия, фотография Wolfgang Volz

Гостуващата в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна изложба от Музея на Националната художествена академия включва 6 етюда от времето на обучението на Христо Явашев в Академията и колекцията от 10-те подарени постера от негови по-късни проекти, реализирани съвместно с Жан-Клод. В колекцията са постери от реализираните им проекти, но всички те впечатляват с едно специфично качество – тяхната диалектична простота и яснота. Тя присъства още в ранните произведения на Кристо, но с течение на времето се налага все повече като стил. Логично е да се предположи, че желанието за яснота и прецизност идва от младежките години на Кристо, прекарани тук в България.

Академичният реализъм бележи ранните етюди на художника, но живописните му портрети, правени в студентските му години, се отличават по стил. В изложбата са показани две копия –  единият е портрет на художничката Дора Бонева, с която го свързва приятелство от детските му години в Габрово, когато рисуват в курса на Априловската гимназия при художника Борис Попов – легендарен педагог обучил и подготвил за изкуството ни десетки талантливи български художници. По-късно те отново са заедно, в Националната художествена академия.  Портретът е създаден през 1956,  малко преди Христо Явашев да напусне България. Още тук в него се вижда живописното майсторство в богатото тонално изграждане, в линиите, уловили характерните черти, това е един красив портретен образ, озарен от нежност и емоция, нарисуван от художник с талант и вдъхновение.

Христо Явашев, Портрет на актрисата Грациела Бъчварова

От това време, когато са създадени ранните му студентски етюди и живопис, има и още един портрет, който представяме в изложбата. Той е на актрисата Грациела Бъчварова. За него Христо Явашев получава първа награда за портрет на изложба в Пловдив. Вълнуваща е историята, която има видната варненска актриса за приятелството си от студентските години заедно с него, брат му актьорът Анани Явашев, с когото са в един курс на Театралната академия. Звездните имена в културата ни като Методи Андонов, Йоан Левиев, Христо Стефанов са част от приятелския кръг. Христо Явашев рисува портрета на Грациела, но неговият брат Анани е избрал костюма, шала с ажури, фината копринена блуза, златния медальон. Изящната ръка, поставена пред гърдите, нежният овал на лицето, правилните черти, светлият тен на кожата, живите черни очи, леко повдигнатите вежди, венеца от къдрици, сдържаната в топли цветове живописна гама и кафевия тон, на фона на който се откроява изображението, имат близост с класически салонен портрет.

В портрета на Грациела Бъчварова има емоция, чувства се живото общуване между художника и неговия модел. Актрисата разказва как по време на сеансите са споделяли своите желания, говорили за изкуство, за интересите си и симпатиите си, за театъра, изложбите, музиката и мечтите си. Едно чисто приятелство, което е свързано и със семейството на Христо Явашев, родителите и братята му, приятелство, което продължава и след като Христо напуска България. Години по-късно, когато актьорът Анани Явашев тръгва за Америка, при известния си брат, Грациела му дава портрета си с едно кратко писмо до Кристо и той слага подписа си на него. През 1992 в ГХГ – Варна, се представя изложба на Христо Явашев – Кристо, в която участва и портретът на Грациела. Той е показан през 2007 г. в ХГ – Добрич по време на представянето на автобиографичната й книга „Тишината в мен“, в която има специални редове за приятелството й с Анани и  Христо Явашев – Кристо.

Висок професионализъм и почитание към класическото изкуство личи в портретите на Явашев, с които по-късно в Париж той започва своята кариера на художник. Това е особено важно за рисунките и проектите му, където той често използва текстове, конкретни технически и топографски термини и цифри, които подпомагат или обясняват визуалното изображение / Мюнхен, 1992/. Без да бъде изчерпателна ретроспекция за изкуството им, експозицията представя основно най-значимите творения, реализирани в периода 1969-1996 и дава пространна представа за индивидуалният им принос в съвременната световна култура.

Изложбата на Кристо и Жан-Клод е преживяване, с което художникът ни оказва неповторимостта на едно мигновение, магично изместващо и разширяващо границите в пространството на изкуството.

За своето изкуство в разговор с Барбара Даймънстейн в рубриката „Светът на изкуството“, Ню Йорк, 1994, Кристо беше споделил:

„… Тези проекти съществуват, за да провокират нашата представа за изкуството. Временният им характер също е част от посланието – да се провокира безсмъртието на изкуството… Всичко това е част от моето изкуство, тези проекти са краткотрайни, това също показва, че те изразяват по своему някаква уникалност. Смятам, че в края на 20. век ние всички повече и повече се изправяме пред необходимостта да станем свидетели на нещо уникално. По цял свят сме заобиколени от повторението на нещата – светът на Уолт Дисни, Олимпийските игри световните панаири, наистина жадуваме да зърнем нещо, което се случва един-единствен път в човешкия живот. И тъй като тези проекти носят в себе си подобно измерение, те се появяват един-единствен път в човешкия живот, никога повече няма да има „Чадърите“, никога повече няма да има „Бягащата ограда“, „Понт-Ньоф“. И когато те се появяват, внезапно всеки разбира, че присъства на нещо, което никога няма да се случи… Защото уникалността е вероятно най-важната част от всеки проект“.

Разбрахме ли го ние това, оценяваме ли го? Мисля, че с тази уникална изложба, един уникален човек и творец даде възможност на нас, хората от неговата Родина, да преживеем чудесата, които той заедно с Жан-Клод сътвори за човечеството.

Кристо е тук, Кристо се върна чрез изкуството си тук, защото сега и посредством тая изложба, както е и в самото му изкуството, ние можем въображаемо, мечтаейки пред неговите проекти и творения, в малкия отрязък на своето време да се докоснем до красивата магия на неговите неземни творения.

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед

Още за изложбата с ранни творби на Кристо във Варна четете тук: https://artvarna.net/2020/08/04/%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d1%8e%d0%b4%d0%b8-%d0%b2-%d0%b3/

Подробности: http://varnacityartgallery.com/

Още за артистичните събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Други