Един от най-активно работещите и признати български диригенти – Найден Тодоров – ще води Варненската филхармония на официалното откриване на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2020 на 19 юли в Летния театър.
На 19 юли на сцената на Летния театър ще излязат Симфоничният оркестър на Държавна опера – Варна и маестро Найден Тодоров, Музикант на годината 2018. След музикалната емблема на фестивала Рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров, варненската публика ще посрещне един от най-талантливите млади български пианисти – Емануил Иванов, носител на първа награда от изключително престижния клавирен конкурс Бузони 2019, който ще бъде солист в Концерт №1 на Рахманинов за пиано и оркестър. В програмата е включена и Симфония № 4 „Италианска” в ла мажор, опус 90 – една от най-популярните, обичани и изпълнявани творби на Феликс Менделсон-Бартолди.
Маестро Тодоров беше любезен да сподели мисли в последните дни преди откриването на фестивала.
Маестро, как подхождате в тази особена година към толкова отговорното откриване на първия и най-дълголетен български фестивал, един от първите в Европа?
Аз веднага искам да направя съпоставка с един друг фестивал и това е Залцбургския фестивал, който също ще бъде сам по себе си light edition подобно на „Варненско лято“ тази година. Но това, което според хората в Средна Европа, е най-важното, това е, че този фестивал ще го има. Защото фактът, че ще го има дава надеждата на хората, че нещата ще вървят обратно към посока добро, към стабилизиране. В този смисъл фактът, че ще има „Варненско лято“, независимо от това, че ще бъде в един различен формат от това, което е било подготвяно и това, което се е очаквало да бъде, дава на хората възможността да повярват, че нещата ще се стабилизират, че доброто в крайна сметка ще възтържествува. Защото ние в момента се борим с едно голямо зло, което ние не виждаме, този вирус и един противник, който не виждаме и това поражда страх у хората. Целта на изкуството, целта на музиката и в този смисъл целта и на събития като „Варненско лято“ е да пораждат в хората надежда. Фактът, че ще има „Варненско лято“, за мен е много важен за събуждането отново на надеждата на хората за връщането на нормалното. Бързам да кажа, че аз не харесвам израза „ново нормално“.
Винаги започваме „Варненско лято“ с Рапсодия „Вардар“ на един от основателите на фестивала Панчо Владигеров, какъв ще бъде Вашият прочит на музикалната емблема на фестивала?
Преди няколко години установих с огромна изненада, че имам някакъв мой почерк на „Вардар“ и го установих, защото ми го казваха много хора. Винаги съм смятал, че прочитът ми на „Вардар“ е традиционен, но тук веднага идва въпросът какво означава „традиционен“. Аз съм един от щастливите хора, които имат възможността да комуникират със семейство Владигерови. Синът на Панчо Владигеров – Сашо Владигеров беше мой любим ментор, сега съм в прекрасни отношения и с неговите деца, и в този смисъл цялото творчество на семейство Владигерови и на Панчо Владигеров, разбира се, ми е много близко. „Вардар“ е едно произведение, което съм изпълнявал с всеки оркестър, с който съм работил. „Вардар“ е и произведение, което записах преди 3 години за фирмата Naxos с Оркестъра на Русенската филхармония. „Вардар“ е произведението, което заедно със Софийската филхармония изпълнихме преди малко повече от половин година на нашия концерт в Златната зала на Музикферайн. Така че „Вардар“ е едно много специално произведение за мен и аз не смея да говоря какво е различно в моя прочит, защото човек трудно може да говори за разлики и прилики, по-скоро всеки оставя своят отпечатък от своята същност. „Вардар“ дава възможност за това. Има произведения, които както и да ги изпълниш, звучат по един и също начин, но с „Вардар“ не е така. „Вардар“ е произведение, в което всеки може да огледа себе си и в този смисъл за мен ще е много интересно да видя как оркестърът и публиката приемат моето огледало „Вардар“.
Очакваме с интерес. В програмата сте включили и Симфония №4 – Италианската симфония на Менделсон – Бартолди. На какво се дължи този избор?
Всъщност Италианската симфония не беше случаен избор. Това е едно от онези малки произведения, които сякаш са наситени с радост и с надежда. Има произведения, които те карат да се усмихнеш в момента, в който ги чуеш, без да знаеш защо. Интересното е, че 80-90% от хората познават тази симфония, говоря за хората, които не са музиканти, без да знаят, че това е Италианската симфония на Менделсон, т.е. това е едно произведение, което в годините заради своята излъчваща радост се е превърнало в известно произведение за хората извън музикалния свят. Вярвам, че в момента имаме нужда от произведения, които да ни облъчват с радост и с надежда, защото това е, което ни липсва в този момент. Вярвам, че надеждата и радостта (не говоря за безпричинна радост, това е клиничен случай, когато говорим за безпричинна радост), но музиката трябва да събужда у нас подобни усещания и това е едно произведение, което всеки път, когато съм го изпълнявал, на лицата оркестъра и на публиката съм виждал толкова много усмивки, а това е нещо, което пък мен винаги ме радва. И решихме, че е важно в този момент да върнем едно от тези свойства на музиката – да причиняваме на хората радост.
Аз по принцип вярвам, че изкуството и особено музиката може да събужда всякакви усещания у хората. Тя е най-интимното като въздействие от изкуствата, веднага ще дам един пример – много хора обичат да гледат филми, особено сега по време на пандемията, подозирам, че много хора са изгледали много филми, но това, което хората не винаги осъзнават е, че всеки филм разказва една история. Ние харесваме герои, ние харесваме сюжет, ние харесваме погледа на режисьора, на оператора, но всъщност това, което ни въздейства, това което ни кара да се отъждествим с някого във филма, това, което ни кара да мразим друг във филма, това дори не са техните действия, а тази задкулисна музика, която ни въздейства, докато гледаме филма. Музиката е това – тя въздейства на хората, тя може да ни накара да бъдем патриотични, да бъдем щастливи, тя може да ни натъжи, музиката може да ни въздейства по много различни начини и в момента това, от което хората имат нужда, е да бъдат отново окрилени и точно затова е важно внимателно да подбираме каква музика изпълняваме.
С какво усещане ще застанете сега след периода на прекъсване пред Варненската филхармония, вие имате опит с оркестъра, как подхождате сега?
Аз съм много щастлив от поредната среща с Варненския оркестър, трябва да кажа, че за първи път съм работил с този оркестър преди точно 22 години и през годините отново и отново съм се връщал във Варна. Също така, нещо много интересно е, че моето последно появяване на сцена преди извънредното положение, беше точно във Варна с „Турандот“ и това беше последният ми спектакъл преди да се затвори всичко и преди да паднат всички мои ангажименти, така че съм много щастлив сега, макар да започнах вече концерти със Софийската филхармония, но съм много щастлив, че съм сега отново с Варненския оркестър. Това ще бъде като едно обратно отключване към живота. Има хора и аз съм един от тези хора, за които това, което правят, е голяма част от смисъла на живота им, музиката за мен е огромна част от смисъла на моя живот и аз съм много щастлив, че сега постепенно отново този смисъл започва да се връща в живота ми, защото в месеците, които изкарах без срещи с колегите, без работа върху музикални произведения, без публиката, ми показаха, че този живот ще бъде труден за мен и надали бих могъл да оцелея в него, ако музиката ми липсва.
Вие получихте големи признания през последната година, вероятно ще споделите как се чувствате с тях, но пък с Вас ще бъде един млад човек и изгряваща звезда – Емануил Иванов, който също идва с награди. Как се срещат Вашият опит с неговата младост?
Аз по принцип се радвам на всяка една награда, но после бързо преминавам нататък. Наградите са един вид признание за положения труд, за положените усилия. Но аз много внимателно оглеждам младите хора, които получават награди, защото сред тях търся новите таланти. Ние в момента имаме тежка нужда да откриваме новите таланти. Емануил Иванов вече се доказа като такъв и не само с наградата от конкурса Бузони. Той показа, че е един много голям талант и аз се радвам, че публиката на „Варненско лято“ ще се сблъска с неговия талант. Надявам се по-дълго време да можем да му се радваме преди голямата сцена да го откъсне от нас, защото аз съм доста сигурен, че това ще предстои. Човек с тези възможности, с това усещане за музиката просто няма как да не отскочи към голямата сцена рано или късно, за него е по-скоро рано. Така че съм много щастлив, докато имаме възможността, да работим с него.
Какво е най-голямото предизвикателство, което Ви очаква в София след „Варненско лято“?
В София в момента правим нещо, което за Варна е нормално, но за София е по-скоро нещо ново, а именно – летния сезон. „Варненско лято“ е един от големите акценти на културния живот във Варна, но в София лятото винаги е било по-скоро замряло. Акцентите в София винаги са били по-скоро през другите сезони и сега благодарение на пандемията за първи път в момента в София се случва летен сезон. Засега концертите вървят чудесно – и камерните, и симфоничните, виждам, че и спектаклите на операта и оперетите също вървят с голям успех. Сега за мен идва големият въпрос (ние всички се надяваме, че тази пандемия скоро ще отмине и няма да я има) – какво ще се случи по-нататък, когато вече нямаме специален повод за летни срещи с публиката. При положение, че се доказа, че тя очевидно има интерес към изкуството и през лятото, дали това ще продължи. Това е интересният въпрос за мен. Към момента аз съм просто щастлив, че успяхме да превърнем дефекта в ефект.
Вашето послание към публиката, независимо дали в София или Варна, към лятната публика на изкуството?
Най-важното нещо за всички хора е да вярват в бъдещето. Надеждата ни дава силите да се борим за нашето бъдеще. А и вярата, и надеждата, и вътрешната енергия човек да постигне това, което желае, в голяма степен идват с изкуството. Така че с изкуството в наши ръце аз искам да пожелая на нашата публика много вяра, много надежда и да постигнем бъдещето, което желаем.
Разговаря Нина Локмаджиева
НАЙДЕН ТОДОРОВ развива активна дейност с всички симфонични оркестри в България, дирижира симфонични концерти, оперни и балетни спектакли и с различни оркестри и оперни състави в Австрия, Германия, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Чехия, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, САЩ. Участва още в международни кросоувър проекти, между които поредица концерти с кийбордиста на „Дийп Пърпъл“ Джон Лoрд, както и специални проекти с американската поп-певица Анастейша, Дуги Уайт от „Рейнбоу“ и концерти със звезди от света на мюзикъла като Анна-Мария Кауфман, Стив Балсамо, Касия Ласка и много други.
Найден Тодоров е възпитаник на ярки музиканти у нас и в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена. Дебютира 16-годишен на диригентския подиум. През 2000, 26-годишен, е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония, с която осъществява редица постановки и гастроли. Оперният му дебют в Софийската опера е през 2002, а впоследствие с нея осъществява множество проекти с чуждо участие – записва за фирмата Naxos балета „Дон Кихот“ на Минкус, оперите на Рахманинов „Алеко“, „Рицарят-Скъперник“ и „Франческа да Римини“.
Ръководи Оперно-филхармоничното дружество в Бургас и хор „Дунавски звуци“ в Русе (2003–2005). През периода 2005–2017 Найден Тодоров е директор на Държавната опера в Русе, с която гостува на редица европейски сцени. Емблематична ще остане оперната постановка на „Катерина Измайлова“ от Шостакович под режисурата на Вера Немирова, отразена в авторитетното списание „Die Opernwelt“.
Дирижира множество спектакли в Австрия, Швейцария, Германия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург с български и чужди певци.
През 2006 дебютира с Берлинския симфоничен оркестър, година по-късно дирижира турнето му в най-големите градове в Япония. През 2010 дебютира във Виенската Volksoper в спектаклите на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски в изпълнение на Виенския държавен балет.
Пътят му със Софийската филхармония започва през 2001 отначало като гост-диригент и продължава от 2017 като неин директор.
Изнася концерти в залата на ЮНЕСКО в Париж, в залата на Болшой театър – Москва, през 2018 в зала БОЗАР в Брюксел, дирижирайки Софийската филхармония по повод българското председателство на Европейския съвет със солисти Соня Йончева и Людмил Ангелов. В концертите си със Софийската филхармония работи с изпълнители като Райна Кабаиванска, Анджела Георгиу, Соня Йончева, Веселина Кацарова, Паул Бадура Скода, Милена Моллова, Бернд Глемзер, Петер Рьозел, Юрий Башмет, Патриция Копачинска, Сара Чанг, Максим Венгеров, Вадим Репин, Юлиан Рахлин.
Изнася лекции, води майсторски класове, журира международни конкурси. Удостоен е с множество награди, сред които „Кристална лира“ през 2005 и 2016, наградата „Емил Чакъров“ през 2014, Музикант на годината на Българското национално радио през 2013 и 2018.
Пълната програма на ММФ „Варненско лято“ 2020 може да проследите на сайта на фестивала: http://www.varnasummerfest.org
Цените на билетите за концертите са от 5 и от 20 лв. със специална цена за учащи се и пенсионери – 2 лв.
Билети за събитията от програмата на ММФ „Варненско лято“ 2020: за концертите – на касите на ФКЦ и онлайн, а за „Опера в Летния театър“ – на касите на Летен театър, Опера Варна и онлайн. Продажба на билети в деня на събитията – на място преди събитието.
ММФ „Варненско лято“ 2020 се организира от Община Варна в партньорство с Министерството на културата и НУИ „Добри Христов“, ТМПЦ – Варна и със съдействието на Градската художествена галерия, Регионален исторически музей, Дворец на културата и спорта – Летен театър и ФКЦ.
Още за ММФ „Варненско лято“ четете тук: https://artvarna.net/2020/07/14/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%be-%d1%85%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5/
Още музикални събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/
