Енио Мориконе си отиде днес, но епохата Мориконе не е свършила – ще слушаме и интерпретираме поколения напред. Днес почитаме големия Маестро, като слушаме неговата вечна филмова музика. Ще откриете Il monumento като №11 в тази селекция https://www.youtube.com/watch?time_continue=6&v=Jjq6e1LJHxw&feature=emb_logo. Искра Сотирова изразява нашия респект.
Някога татко ме водеше на кино и с голямо вълнение ми съобщаваше, че музиката на филма е от Енио Мориконе. Правеше го с благоговението на човек, слушал много, фин и взискателен познавач на музиката.
Първата музика на Мориконе, която чух и която остана в мен завинаги като красива болка, беше от филма „Имало едно време на Запад“.
Казват, че музиката е скритият главен герой в киното. Да си филмов композитор е специална професия. Изисква едно умение – да съумееш да създадеш музика и да я разгърнеш за сцена с точно определена продължителност, тя да прилегне към действието на точно определен момент. Някои ще кажат – занаят. Ами не. Този тайминг изисква една рядка дарба, усещане, превъплъщение.
В какофонията, в която живеем, е трудно да създадеш нова тема, мелодия, която да докосва. Жан-Мишел Жар с ирония казва, че „ние, композиторите, преживяваме от една-единствена мелодия, която повтаряме“. Но това не важи за Мориконе с неговия магичен свят от музики, изискани по римски, човешки.
Веднага някой написа, че последният композитор си е отишъл. Сигурно е така, особено за някои от съвременните „мегазвезди“, които нямат собствено творчество и кариерата и славата им са основани върху създаденото от големи композитори. Ако нямат Мориконе в репертоара си, са заникъде.
Не мисля, че Мориконе си е отишъл – това съкровище от безкрайно много красива музика ще се рее още дълго време като невидим монумент. Да, сигурно ще дойде време, в което хората няма да знаят кой точно е написал примерно темата от „Професионалистът“ https://www.youtube.com/watch?v=pzvhjoK0UHI или “Ново кино „Парадизо“ https://www.youtube.com/watch?v=qMgTCtSxOHE, но с тях духът на Енио Мориконе ще си остава жив – надмогнал недостатъците на тленното.
Аплодисменти, Маестро!
Искра Сотирова
