Днес е 22.10.2020

Михаил Мутафов – Рицарят с крила!

04.07.2020

Роден на 4 юли. Звучи като заглавие на филм, но нашата история ще бъде друга – тук героят отдавна е намерил своята истина и знае кои битки са кауза пердута. Представете си героя – там на своя балкон в една кооперация в близост до Автогарата на Варна. Онази автогара, грохнала като поразено от гръмотевица дърво. Сигурно на балкона му има цветя, а може и да няма, но може би там героят пали една от първите си цигари за деня. Нов епизод – той сади домати на село Изворник, а на есен с песен прави консерви с домати.  Трети кадър, в който нашият герой е на морския бряг, защото той живее във Варна именно заради морето, обича го това пусто море – за някакви си 15 минути от театъра и ето нашият герой е в прегръдката на морето, дишащ дъхавата свобода на варненския бриз.

Преди няколко дни го наблюдавах цял час през обектива. Имах чувството, че е излязъл от кадър на Висконти или пък играе във филм с Ален Делон. Някакво необяснимо очарование и достолепност излъчваше нашият герой. И през тази светлина на очите му, си го представих като ангел от „Небето над Берлин“. Ако Вим Вендерс познаваше нашия герой, със сигурност щеше да направи трети филм за ангелите и хората.

Виждала съм го как върви по улицата – изтрил  шума  на битието, той е някъде извън времето. Живее в друго пространство. И така е по-добре за сетивата, защото напоследък няма с какво да ги зарадваме – за духовната лудост все още не е изнамерена усмирителна риза, макар че нашият герой е играл Индианецът в „Полет над кукувиче гнездо“ (реж. Станчо Станчев) и добре познава геометрията на тези, които пък се опитват да усмирят духовността ни.

За него киното и театърът са два различни острова. В единия пребивава така, че последният жител на острова, качен високо на фара, чува гласа му, а на другия остров е важна камерата – ако те обикне, камерата се превръща във вярна спътница – завинаги! В киното е работил с мнозина: Людмил Кирков, Христо Христов, Стефан Ив. Димитров, Димитър Петров, Явор Гърдев, Камен Калев, Емил Христов, Николай Ламбрев-Михайловски, Петър Вълчанов и Кристина Грозева, Павел Веснаков, Илиян Джевелеков. Те успяха да подострят крилата и рицарските доспехи на Михаил Мутафов. От театралната сцена на Варна, а понякога и в други градове – откриваме нашия герой в знакови трансформации. И тук Михаил Мутафов е повече от късметлия, защото е работил с най-добрите създатели на театралната магия. Признавам си, че се чувствам облаготеделствана или както се казва „с връзки“- имала съм шанса да гледам театралните изпълнения на  Михаил Мутафов през последните 35 години, ако се вярва на домашните легенди, че първото ми посещение в театъра на Варна е било в далечната  1981 г.

Михаил Мутафов е имал хиляди полети в театъра – както ми казваше проф. Гриша Островски „мило момиче, тя, ролята тръгва от петите, ако там няма полет… не става, не става…“, мощният полет при Рицарят с крила се е случвал с най-добрите мъдреци: Гриша Островски, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Стоян Камбарев, Вили Цанков, Галин Стоев, Явор Гърдев, Лилия Абаджиева, Борислав Чакринов, Николай Ламбрев-Михайловски, Пламен Марков…  И с младите обича да работи, ако не го привличаше дързостта им, съчетана с липса на рутина, едва ли щяха да се родят на варненска сцена спектаклите на Десислава Боева, Крис Шарков, Дамян Тенев.

Днес Рицарят с крила  е прибрал перата и железните доспехи. Всичко е в бойна готовност за следващата роля, защото той обича промяната, търси я, иска да направи нещо ново, играе му се! А дотогава търпеливо се вглежда в другите, изследва, наблюдава, мълчи, защото за Рицарите и техните криле няма почивен ден! Честит рожден ден, Рицарю!

Елица Матеева

Снимки авторката

Други