Днес е 15.08.2020

Новият „Пинокио“, или защо да си дете е най-голямото чудо на света

23.06.2020
Кадър от филма Пинокио, режисьор Матео Гароне

Малцина познават творчеството на италианския кино режисьор Матео Гароне. Ако се постараят да надникнат отвъд предела на личната заблуда, че са наясно със света и себе си, ще си подарят магията на изискания вкус, съчетан с прекрасни картини и не на последно място ще се завърнат там, където спонтанността е живот – в ДЕТСТВОТО. Матео Гароне направи своята премиера на „Пинокио“ по време на Берлинале тази година. Берлинале бе фестивалът, който изпревари кризата и успя да се състои, без да се разсейва със средствата на заблудата „онлайн“, защото кино фестивалите преди всичко се правят заради тържеството на истинските срещи с публиката и творческите екипи.

Матео Гароне умее да разказва истории, в които невзрачността или изкривеността се превръщат в знак, обединяващ и коментиращ екзистенцията ни.

Матео Гароне, снимка Йенс Кох, Берлинаре 2020

В „Препараторът“, „Първа любов“, „Гомор“, „Реалност“, „Кучкар“ винаги шества нещо, което препъва свободните валенции, а невзрачникът, дребният човек е изтласкан в ъгъла на ръба на силите си, докато някой друг си играе с търпението му. Гароне може да бъде циник и ироник, но той е художник на емоциите, защото умее да ги оцвети в специално синьо – в този колорит вътрешният глад за топлина и духовно съприкосновение се откроява. Неговата тъжна синева тържествува в „Кучкар“ (2018), а в „Пинокио“ тя сякаш изпива екрана. Чудно е синьото на Гароне и в „Приказка на приказките“ (2015), където три сюжетни линии от бароковата литература „Пентамерон“ на Джамбатиста Базиле предсказват крушението на съвременника, чието битие се определя от материята и страстите, а когато чувствата надделеят над рациото, тогава настъпва Хаосът.

Едва ли Карло Лоренцини е предполагал, че днес италианчетата ще изучават в училище писанието „Приключенията на Пинокио“. Придобил популярност с псевдонима Колоди, Карло откликнал на редакционна молба да съчини истории за вестник, свързани с възпитанието на децата. При това му плащали добре, защото вестникът пожелал живота на Пинокио да не виси на косъм, когато разбойниците (лисицата и котката) обръщат дървеното човече надолу с главата – така се появява и Феята – спасителен пояс за Пинокио.

Киното пресъздава живота на „Пинокио“ в различни адаптации. Ако искате да направите пътуване във времето с „Пинокио“, предлагам да си организирате кино уикенд с „Пинокио“ на Луиджи Коменчини от 1972, „Пинокио“ на Роберто Бенини (2002), а този на Матео Гароне ще бъде като черешката на тортата във визуално отношение.

Матео Гароне ни подарява Италия с дъха на земя, вино и старинност. Това е Италия, в която преоткриваш миналото, когато коматът хляб означава много повече, ако гладът ти е верен спътник. „Пинокио“ е сниман в Тоскана – времето е спряло, сгушено в атмосферата на малките градчета. Гримът на Марк Кулиер и Далия Коли, вълшебната музика на Дарио Маринели, визионерският устрем на Гароне въздействат така, че ти се иска да влезеш в историята. Когато сме малки, всичко ни се струва голямо, а когато станем големи, се оказва, че мечтите ни са имали недостижим обем, а животът ни напъхва в теснотата на бита. Гароне създава драматургията на филма заедно с актьора Масимо Чечерини. Последният влиза под кожата на Лисицата, а Роко Папалео е Котката. Гароне ни среща с Феята в две версии: тя и е дете, и зряла жена. Първата среща е по време на спасяването на малкия палавник, а втората, когато Пинокио тръгва за втори път на училище и научава за цял живот максимата, че „учителят е вторият баща на ученика“.

Роберто Бенини, снимка Йенс Кох, Берлинаре 2020

Актьорът Роберто Бенини за втори път се среща в киното с произведението на Колоди. През 2002 г. той режисира „Пинокио“ и изиграва главния герой с харизмата на най-добрите комици от началото на 20. век. В интерпретацията на Гароне, Бенини е бедният татко Джепето – търсещият топлина стар майстор, който е готов на всичко, дори да остане без палто, за да може Пинокио да се научи да срича думички от нов буквар. „Пинокио“ е история за връзката между децата и родителите, които през цялото съвместно пътуване сякаш се намират в стомаха на гигантска акула – комуникацията преминава на тъмно сред стихии и ветрове, а точно когато искаме да си кажем важни неща, все някой е отсъстващ. Ето защо, ако гледаме заедно с малките „Пинокио“ на Гароне, може би най-после ще установим, че преди да се научим на дисциплина, отговорност и добри дела, животът стремглаво ще ожули тялото ни, за да разберем смисъла на парещите му уроци.

„Пинокио“ на Гароне е мейнстрим проект, безспорна е неговата зрелищност, граничеща с пищна провлаченост, но пък, ако в живота си попаднете на дете, което не е чело „Пинокио“, точно това е кино версията, която ще провокира малкия човек, за да се завърне към книгата.  Актьорите играят в стилистиката на комедия дел арте – съвсем логично, за да са в спецификата на сюжета, а синьото небе от киното на Гароне отново е на почит –  може цял ден да не се снима, ако небето не е придобило желаното измерение според трактовката на режисьора.

Кадър от филма Пинокио, режисьор Матео Гароне

Гароне обича да се шегува с очевидните неща. И според мен той находчиво коментира клишетата, свързани с образователната система, която особено днес се оказа безсилна във внушенията си, че да си грамотен е най-важното нещо на света. Образованието е важно, но как се преподава за школото на живота, е друга тема и дали пък наказанията с нахута и пошляпването на ученици с пръчка не са именно в основата на онова, което е вредоносно за системата като оценител – тук Гароне се забавлява с клишето и ни подсказва, че в наши дни училището се нуждае от нормалност.

„Пинокио“ е повече филм за възрастни, защото превратностите на живота показаха, че децата все по-малко слушат големите, а и не се радват на детството си, така, както се случва при Пинокио, който съзрява чрез грешките и неволите си. Добре е всяко дете да бъде окриляно от една Фея, която да бди над ожулените му крака. Не пропускайте тази среща с Охлювката, с мъдрия Щурец, зайците-погребални агенти, Карабас Барабас и един голям рибок, в чийто търбух може да си направиш водно парти.

Първите почитатели на приказното ще проследят приключенията на новия „Пинокио“ на 26 юни от 16.45 в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека – Варна.

Елица Матеева

Други