Днес е 27.06.2022

„4 х 4“ е новата изложбена провокация на Доника Кирова

18.06.2020

Варненската авторка представя женската гледна точка към темата за Ероса в Изложбена зала Ателие на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Откриването е на 23 юни от 18:00.

23.06. – 11.07.2020      

Доника Кирова, художник с вкус към елегантната и промислена провокация, открива на 23 юни изложба в Изложбена зала Ателие на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Тя включва в новия си проект под името „4 х 4“ селективна живопис върху текстил и рисунки – акварел. Авторката въвежда в темата на изложбата си така: „Четири ескиза, четири живописни платна. На пръв поглед наименованието 4 х 4 е асоциация, породена от съвпадението с броя на произведенията в експозицията. Всъщност акцентът е на втори план. Известният принцип от практиката на задвижването на четирите колела, наричан още 4 × 4, се отнася до двуосния механизъм на едно превозно средство, способен да осигурява въртящ момент на всичките си колела едновременно. По аналогичен начин в творбите ми е отразена и изведена в най-голяма степен досега моята есенция за боравенето с човешките фигури, техните форми, цветово интерпретиране, покой и динамика. Всички художествени средства са задвижени максимално. Линията, фòрмата, цветният тон, емоцията и пр. безпрепятствено преминават от грундираната повърхност на платното в негрундираната текстилна повърхност и обратно. Подобно на въртенето на четирите колела едновременно, тук в картините статичността е условна, тя е потенциално движение.“

Доника Кирова представя своята изложба така:

 Четири ескиза, четири живописни платна.

На пръв поглед наименованието 4 х 4 е асоциация, породена от съвпадението с броя на произведенията в експозицията. Всъщност акцентът е на втори план. Известният принцип от практиката на задвижването на четирите колела, наричан още 4 × 4, се отнася до двуосния механизъм на едно превозно средство, способен да осигурява въртящ момент на всичките си колела едновременно. По аналогичен начин в творбите тук е отразена и изведена в най-голяма степен досега моята есенция за боравенето с човешките фигури, техните форми, цветово интерпретиране, покой и динамика. Всички художествени средства са задвижени максимално. Линията, фòрмата, цветният тон, емоцията и пр. безпрепятствено преминават от грундираната повърхност на платното в негрундираната текстилна повърхност и обратно. Подобно на въртенето на четирите колела едновременно, тук в картините статичността е условна, тя е потенциално движение.

Дори и цветовете присъстват тук по-осезателно от обикновено (говоря за селективната живопис върху текстил). Те могат да се тълкуват по различни начини – като цветови характеристики на телата и обектите; като цветове, наситени със символно значение; като абстрактни петна… Разливането и акварелните похвати, препращат към липсата на неподвижност, постоянната трансформация в пластиката и инерцията на телата. От друга страна класическата техника на плътно живописване с маслени бои в отделни части от картината дава един по-дълбок поглед, навлизане в детайла, йерархия на възприемането. Всичко това е проява на стремежа към излизане от пределите на общоприетото и разширяването им. Желанието за принадлежност към цялото и към възвишеното се ражда съвсем логично и естествено докато рисувам.

Линиите уж са граници на фòрмата, но формите са безгранични. Любимото ми изразно изобразително средство, нейно величество линията или в по-общ план рисунката, за мен представлява именно безбройните варианти и възможности, от които се ражда образът, така както светът, който обитаваме ни предоставя своето разнообразие и то е определящо за всичко, за всеки един човешки избор.

Формите са кинетични, като че ли са изобразени няколко момента преди или няколко момента след, нещо като игра с времето, нещо като фиксиране на безкрайност. Всъщност времето е понятие, създадено от хората за техния свят, за някакъв вид измерване и леснина. Но не прилича ли то често на едно егоистично завладяване на пространството, вероятно поради страх от вечността?… Подобни нюанси откривам в реплика на героя от роман на Е. М. Ремарк: Начало и край, измислени от едно измислено понятие време и от суетността на едно амебно съзнание, което не иска да се гмурне в нещо по-голямо.

Обичайният начин за експониране на творбите ми като свободно висящи текстилни материи също допринася за общото внушение. Гледането от различна позиция или ракурс в случая не е просто изкривяване на картинната повърхност, неподходящо място за погледа или грешка на зрителното възприятие. Фигурите по собствен начин оживяват, некостантни като силует и пропорции, вълнуват се дори при случаен полъх.

Вече съм казвала и преди, че обичам да се занимавам с така наречената от мен дисекция на пòлета и все още продължавам да го правя…

Д. К.

2

0

2

0


Доника Кирова е родена през 1974 във Варна. Завършва Националната художествена академия – София, специалност Живопис при проф. Андрей  Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и арт инсталацията. Изобразява голи тела, предмети, животни, цветя, обекти. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. От 2008 г.  Доника Кирова е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През2014 г. завърша ВСУ Черноризец Храбър, специалност Архитектура. Художничката е представяла изкуството си в 14 самостоятелни изложби, участва в множество международни и национални проекти, съвместни изложби, кураторски проекти, пленери и др. Нейни творби са собственост на частни колекции в Германия, Италия, Испания, Швейцария, Канада, Кипър, Русия, България. През 2005 г. е отличена като автор на годината от галерия Буларт, Варна. Авторката има издадена книга със собствени стихове и илюстрации Попара от целувки и многоточия без край.  Доника Кирова живее и работи във Варна. Понастоящем е преподавател във ВСУ Черноризец Храбър в специалностите Дизайн и Архитектура.

Други