Визуалният многожанров спектакъл на Държавен куклен театър – Варна, постановка на Боян Иванов, разказва самодивски легенди с въздействащ микс от съвременни дигитални технологии, изтънчена хореография, великолепни костюми, мистичен звук и неистова актьорска игра.
Режисьор е Боян Иванов, който е създал един изразено естетски спектакъл – преживяване за ценителите на високото сценично изкуство. Сценограф е признатата Свила Величкова, носител на награда „Икар“, хореограф – уважаваната Татяна Соколова, видео средата и компютърната анимация са работа на Тодор Тодоров, а музиката – на българската уърлд мюзик група „IRFAN“. В постановката участват изявените актьори от трупата на театъра Евгения Василева, Стоян Стоянов, Веселина Калчева, Боян Стоянов, Екатерина Василева, Диана Цолевска и Вера Стойкова, Росен Радев.
Сюжетът следва позната от легендите история за любовта на момък и самодива, но категорично бяга от клишетата за приказност. Момъкът с насилие отнема вълшебната роба на самодивата, тя му става невеста, ражда му дете и се превръща в обикновена жена. В момент на доверие младият мъж й дава обратно робата, тя набързо се сбогува и се завръща в магичния свят на самодивски ритуали.
„Всъщност това е история за свободата, която звучи много актуално и днес, а ние я разказваме със съвременни изразни средства, които са близки на днешната публика“ – обобщава директорът на театъра Вера Стойкова. – Всеки спектакъл, който сме създавали в тази посока, се радва на изумителен интерес и от страна на младежката аудитория. Не е вярно, че младите не ходят на театър, те търсят своя театър, представен на познатия им визуален език и са готови да препълват залите, ако в тях открият това, което ги вълнува. Ние сме тези, които трябва да им дават алтернатива.“ И наистина средствата, с които спектакълът достига до възприятията на своите зрители, са от палитрата на модерната сцена от последните години – видеомапинг, компютърна анимация.
Първото, с което спектакълът грабва зрителите и ги хвърля в едно различно измерение, е визуалната среда, създадена с изключително прецизно съчетаване на аналогови и дигитални технологии. По ръба на илюзията се движат реални стени и видеомапинг образи, а сред тях се разгръщат танците на актьорите на Варненския куклен театър, които се раздават до физическия си предел в мощната хореография на Татяна Соколова. Всичко това изисква извънредно сложна синхронизация с мултимедията, по която в театъра работят цели четири месеца. „Актьорите постигнаха нечовешки неща – признава режисьорът. – бяха като обсебени по време на целия репетиционен процес.“ Директорът на театъра Вера Стойкова признава: „Това е най-дълго репетираният спектакъл в новата история на нашата трупа. Надяваме се тази самодивска история да влезе в сърцата на хората, защото всички имаме нужда от малко нереалност.“
Реалното и нереалното в спектакъла са два паралелни свята, разделяни и свързвани от неспирно движещите се стени. Зрителят поглежда ту в единия, ту в другия свят и често се оказва прикован в полето на завладяваща зрителна илюзия. Всеки от двата свята в спектакъла има своите костюмографски теми – земният свят е в кафяво, а самодивският – в неземно бяло. Затова и тежестта на знаци придобиват великолепните авторски костюми на Свила Величкова, изработени с респектиращо внимание към детайла в ателието на театъра.
Силно въздействаща е и звуковата среда, създадена с изпълнения на група „IRFAN“ – писана сякаш специално за този спектакъл. Разпознават се различни етно мотиви, но в целостта си звукът носи дълбочините на една аудио археология, която вади от пластовете на времето изгубеното предисторическо общочовешко музикално наследство.
Постановката е провокативна – в нея няма никакви думи. „Това е визуален многожанров спектакъл. С него искаме да доближим българската публика и до танцовия театър“ – казва Боян Иванов. – Тази постановка не можеше да се случи в нито един друг български театър. Само Варненският куклен театър може да предостави такъв мениджмънт, такъв ресурс, такива актьори и технически екип“, а хореографът Таня Соколова добавя: „В нито един друг театър – нито куклен, нито драматичен, това нямаше да бъде възможно. Не се сещам за друг театър, в който актьорите да са готови да играят толкова всеотдайно, с желание и отговорно – целите в черно, без да бъдат видени до последно, без никакво тщеславие“. Актьорите пък признават, че за тях работата с уважаваната хореографка е огромна школа, която отваря нови светове пред професионализма. Евгения Василева, която е в ролята на самодивата, признава, че работи с такова удоволствие, сякаш за първи път има чувството, че на сцената е като във филм – с отработване на всяка стъпка кадър по кадър.
Премиерата на спектакъла е по време на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2014. На XVI Международен куклен фестивал „Златният делфин“ Варна 2014 получава 8 награди и години наред се радва на препълнени зали във Варна и по света. Това е една от най-играните постановки на Държавен куклен театър – Варна.
Нина Локмаджиева
Фотограф Нина Локмаджиева
