Не е ли невероятно, че Международният балетен конкурс започна и се случваше точно тук, във Варна? Да, красив и голям хилядолетен град, но все пак в една малка страна някъде. Артистично чудо, каквото е нямало в света.
Балетният конкурс е уникален форум на най-големите в танца, изгряващите и изпълнени с желание за блясък млади артисти и публиката – лятно общество от изтънчени ценители и познавачи с най-високи претенции. Две седмици от сцената се леят съкровища на класическия танц и визионерски хореографии от най-ново поколение.
История ли е всичко това?
Не мога да си представя, че Балетният конкурс няма да го има. Новината само за отлагането ме потресе. Този сбъднат сън на красотата, форум на най-високото в изкуството да спре? Обаче оказва се – живеем в свят, в който най-специалните, изискани и красиви творения се разпадат и изчезват като острови с екзотични видове с един много странен аргумент – няма пари. Щеше да е смешно, ако не е горчиво. Пари се намират. Пари винаги е имало. Големият въпрос е за какво се разменят тези пари. Не е ли крайно време държавата да застане и да заложи като своя политика запазването и поддържането на Балетния конкурс! Много е трудно, знам, в страна, в която нито една културна ценност не е приоритет. В която управляващите не ходят нормално на изложби, опера, за балет да не говорим – и изкуството не им липсва. Защото те определят за какво да се разменят парите, събрани от данъкоплатците.
Те не са южнокорейци. В скоби – Южна Корея не е просто силно развита икономически страна. Тя е държава, която желае да притежава и да изпъква с най-доброто. Сигурно ви е известно, че най-добрите балетни артисти напоследък са корейци, а най-бурно развитие на съвременния танц има там и това е резултат на държавен приоритет. Защото балетът е синоним на престиж, на класа.
И сега, когато трябва да се мисли какво да се спасява след тази грандиозна икономическа криза, маскирана като здравна, Балетният конкурс трябва да получи своята подкрепа – 15 милиарда, чух, щели да потекат от Европейския съюз. Дали няма да се намерят някакви дребни, които да спасят този световен културен уникат? Зеленото морско гнездо, от което излитат най-красивите сини птици в танца. Даже може като здравна мярка – защото изкуството лекува всичко – и физически болести, и тъгата по това, за което мечтаем и сблъсъка с онова, което ни се случва.
Искра Сотирова
