Днес е 03.12.2021

Цветята на карантината

31.05.2020

Цветята на карантината са зелени, само зелени. И ядивни. Градското градинарство разцъфтя съвсем буквално по време на седенето вкъщи. Споделяхме в социалните мрежи горди зеленчукови саксийни постижения. Не че нямаше какво да ядем, просто много искахме да имаме пред очите си знаците на живота, процеса на живота, зелената сила на живота – онази сила, дето през зелен фитил извлича цветето… За да може да се случи мантрата на Дилън Томас: И смъртта ще остане без царство. Балконските сандъчета станаха нашите зелени заклинания за оцеляване.

А и ни дадоха земя, макар и педя-две, да си поиграем на демиурзи. При мен земята дори се оказа в повече – в багажника имам още две торби специална почва за зеленчуци. Американците се презапасиха с тоалетна хартия, ние, българите, с пръст. Порасналите деца у всеки от нас си спомниха домашните от малкото училище, когато засаждаш бобено зърно, а после четеш приказката за Джак и си викаш, дали пък няма да мога и аз така да се поизкача, може и да не е чак до небето, но малко по-високо, все едно съм пораснал.

Моите бобени зърна бяха салати. Купих разсад в първите дни на карантината, не си падам по израза извънредно положение. Купих и десетина вида семена. И експериментите започнаха. Семената дадоха фира, с изключение на най-изящните – за салата фризе, но бриколажните разсади постигнаха величествени резултати. Само вода и криене от слънцето и салатите се наляха по 30 см високи и дебели. Това хубаво, но възникна морален проблем. Не ми дава сърце да ги изям.

Дали да не си ги отгледам като дървото марула от една реклама, която винаги ме разсмива?

Нина Локмаджиева

Други